20.12.2023 г., 10:14

 Калейдоскоп – II. /роман-пъзел/ 38.

678 1 3

Произведение от няколко части към първа част

2 мин за четене

Глава тридесет и пета – за вълшебните учебници

 

На обяд, разбира се, се разделяме. Прекалено скъпо излиза храненето навън – и от икономическа гледна точка, и поради психиатрични причини ха не си се прибрал овреме. Та си хапвам хубавичката в къщи, дремвам геройски за десет минути, зяпам някакви не знам какво си по телевизора, както вика внучето, изчаквайки да падне жегата. А после сядам за малко на любимата скамейка в двора на полупразната гимназия. Там пък някакво съвещание провеждат. Поне така си мисля. Но после усещам, че съм попаднал баш в разгара на рекламна кампания. Учебници предлагали, да ви кажа. Съвещание с учители било. И хвалят стоката си:

- Това е нашият учебник! То не е учебник като учебник, а бисер. Небетшекер! Наслада за душата, радост за окото, щастие за разума...

- А ето го нашия! Той кара глухите да виждат, слепите да ходят, сакатите да гледат...

- Нашият учебник пък е пропит с витамини, които подхранват кожата на лицето и ръцете!

- Ние пък държахме нашият девет дни в настойка от хималайски треви - от тези дето ги берат за самия Далай Лама...

- Аз нищо няма да кажа. Ще цитирам писмо на читателя на учебника Пешо: „Преди месец купих учебника ви и, увлечен в четене, съм заспал с него на главата. На сутринта установих, че са ми поникнали мъдреци, а кариесите ми са запълнени. Сложи го под тялото си дядо ми и ишиасът и лумбагото му изчезнаха. Преспа с него под краката си баба ми и ревматизмът й отиде на кино”...

    - Ние водим жив свидетел на чудесата, що върши творението ни. Ето снимката му отпреди два месеца. Да, да - той е! Тогава е нямал косъмче на главата, а сега от четене такава коса му е поникнала, че бръснарите отказват да купят машинки с нея!

А из ъглите на дядовата ми къща  се търкалят стари учебници. Тихи, кротки, нежелаещи да ги хвалят. Защото стока, що е стока, не се хвали!

Но така е -  шоуто не бива да спира!

Кой свири, кой поръчва музиката, кой се весели. А се знае кой плаща.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...