24.12.2023 г., 10:28

 Калейдоскоп – II. /роман-пъзел/ 45.

988 1 2
1 мин за четене

Глава четиридесет и втора – за безсмъртието

 

Седим си Митето комшията в парка следобеда, никому нищо не правим, само дето мрачно се гледаме, защото пенсията не е политическо понятие, не можеш да я разтегляш безкрайно.

- Снахата вчера ме извика да й помогна, че щяла да ходи на пазар, пък и прахосмукачката на ремонт да носи, а отгоре на всичко искала приятелката си да посети. Та аз да пазя колата долу, докато тя си бъбри с приятелката. Вървим из пазара а тя мърмори: "Какво да купя, все ерзаци продават?" Пък аз видях едни сочни пилета и викам: "Купи едно младо пиле, ма снахо." А тя се звери: " За теб е младо, на мен ми е връстница!"

И аз млъкнах.Щото може да забрави на обяд да ме покани. А на сина не разчитам - пак заминал по чужбинско, пак ще се върне уморен, пак ще рече: " Абе поне вие сте добре?" - казва ми Митето.

Гледам го угрижен, вкиснат, и го разбирам. И моите са така: "Здрасти, тате! Какво правите?" и докато обясня, как сме, припалили колите и изчезнали. Модерно време, все в движение са.

- Абе, тя нашата като в приказките - казвам му. - Ей го, мога нова приказка да напиша...Живеели дядо и баба. Имали всичко необходимо. Останалото го били продали, та някак си да живеят, а живеели като в приказка - колкото по-натам отиваш, толкова по-страшно става....

Митето ме гледа внимателно, без желание да говори, пък сетне преглъща и вика:

- Аз съм готов вече телевизионни реклами да правя. Например реклама на социалното министерство. "Аз  не се тревожа за киселинния баланс. Повишаването на Ph в устата не ме засяга. Моята пенсия ме пази от кариес."

Подсмихвам се, пък му думам:

- Мите, Мите, как ми се иска да доживея края на прехода! Да даде Господ дни дотогаз...

А Митето иронично казва:

- Ама си нахален, ей! Искаш безсмъртен да бъдеш...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...