Камелия намери Фейсбук страницата на Огнян. Сама се опияняваше, колко лесно го откри. Но не му писа.
Наближаваше 14.02. и реши да го изненада със стих на любимата си поетеса Валенс. Избра "Гриф Забранено". Усети, че точно пасва на нейната емоция. Написа го, добави няколко думи за празника и пръстът ú замръзна над клавиша. Натисне ли го, връщане назад няма. Какво пък толкова, изпрати съобщението и зачака. Минаха часове, никаква реакция, минаха дни, отговор нямаше.
На осмия ден рано сутринта, поглеждайки във фейсбук, не можеше да повярва на сънените си очи. Дългоочакваните червени светлинки, предложение за приятелство, съобщение, харесвания и все от Огнян. Емоцията я зашемети. Бил много изненадан от стиха. Досега жена не го е провокирала по този начин. И се започна едно писане. Беше изключително любопитен как го е открила, а тя го държеше в напрежение и го дразнеше. На него много му допадаше чувството ú за хумор и позивната ú нагласа. Каза ú, че 90% от мъжете харесват жени с чисти души и широка усмивка. А тя се опиваше от думите му. Характерът му беше малко серт, но никога не си е падала по лесна плячка.
Пътят за нейната работа минаваше покрай магазина му. И понеже зимата се стъмваше рано, Камелия имаше възможност да го наблюдава, когато минава от там... Този мъж ú влизаше под кожата, а още не се бяха виждали след случката в кафенето. Той искаше много, но тя все отлагаше. Знаеше, че това ще промени всичко. А докато си пишеха само, беше толкова вълнуващо.
Веднъж той я изкуши. Помоли я, като минава покрай магазина, да му прозвъни, той ще излезе за малко. Вълнуваше се до безумие. Гледаше го как се приближава. Стояха и се взираха един в друг, видимо притеснени. Наистина на живо всичко изглеждаше различно. Посегна да я докосне, но ú звънна телефонът. Огнян я наблюдаваше, докато говори. Цялото му същество копнееше за нея. Не го беше усетил първия път, но всичките им разговори разкриха различна душевност.
Трябваше да се връща в офиса. Леко сконфузно се разделиха, но след малко по скайп бяха неудържими. Веднъж само пробваха с камера и на нея не ú хареса. Дразнеше се, че докато говори с нея, си хапва помело и си пише с друг, а тя искаше цялото му внимание.
Огнян пак я помоли да се спре до магазина, вечерта след нейната работа. Свиха в съседната уличка. При тази пълна тъмнина съмненията им отпаднаха. Но Ками трепереше като лист. Огнян разкопча якето си и я гушна. Усещаше сърцето ú. Тя притихна, вдъхваше познатия аромат на мускус. Устните им сами се намериха. Беше нежна целувка, предчувствие за огнени емоции.
(следва продължение)
© Дани Сулакова Всички права запазени