Камин

ПЕТЪК, 16 ОКТОМВРИ, 2009 г., 00:35 ,Букурещ, Очидентули 18,стая 41

-         Значи отново не се появи?

-         А беше обещал...

-         Защо му вярваш? Би трябвало да си научила някой основни уроци досега. Знаеш ли, наивността ти не спира да ме изумява.

-         А ти какво очакваш?

-         Да си малко по-умна. Да държиш на себе си повече, отколкото на другите. Да си стъпила здраво на краката си. Да проумееш най накрая, че принцове на бели коне няма, и че животът е битка за оцеляване по единично. Да продължавам ли?Мислех, че си схванала идеята.

-         Ти на чия страна си, по дяволите? Винаги ме обстрелваш с критики.  Понякога се чудя защо продължавам да разговарям с теб. Ти си обсебващо нападателна.

-         Мисля, че понякога имаш нужда някой да те зашлеви словесно. Обикновено постъпваш като разгонена петнадесетгодишна ученичка.

-         Майната ти .

-         Виж, не искам да бъдеш наранена отново. И ако ти не виждаш ясно ситуацията, а аз - да, то би било логично да ти покажа къде може да се подхлъзнеш. Нима искаш всичко да се повтаря като някакъв извратен цикъл на самобичуване? Ако е така, значи имаш сериозна склонност към мазохизъм.

-         Не, по дяволите! Просто си мисля...

-         Просто си мислиш?

-         Да, просто си мислех, че може да е по-различно от другите пъти, знам ли. Все пак не може да е едно и също всеки път, нали? Имам предвид, че става дума за различни хора.

-         Говорим за различни хора с един и същи атрибут и една насока на мислене.

-         Защо си толкова цинична?

-         Защото животът е циничен. Нямаш голям избор - или се движиш по коловозите му, и се придържаш към условията му, или се превръщаш в една self-destructive pile of shit.

-         А аз накъде отивам, според теб?

-         Не се ядосвай. Не проумяваш ли, че всичко, което ти се случва, е част от грандиозния план на Вселената да те прецака. Трябва да ù се опълчиш. Не като хленчиш и се самосъжаляваш, не като се питаш "Господи, защо на мен, защо аз, защо си несправедлив, къде е the significant other, докога?", не като изпадаш в нервни кризи и се тъпчеш с транквиланти до припадък. Не така, по дяволите.

-         А как тогава? Ти винаги знаеш всичко, все едно живееш в утопията на социопатите.

-         А ти живееш в утопията на идиотите. Стегни се. На твоите години великите умове са покорявали невъзможните върхове на науката.

-         Аз не съм велик ум. Аз съм обикновена двадесет и три годишна надяваща жена.

-         Ти не си обикновена и го знаеш. Надяваща се, казваш. На какво? Да намериш поредния глупак, който да те обремени с вечното си присъствие, да потъпче интелекта ти, да те направи роботизиран роб за всички нужди на него и малоумното му поколение? Това ли искаш? Да бъдеш послушна домакиня? Да живееш като майка си, баба си, пра-баба си, пра-пра баба си, та чак до пра-историята? Не те разбирам.

-         Никога не си била влюбена. Ти не си способна да даваш радост на никого, освен на себе си.

-         Глупости. А и така да е, не мислиш ли, че живея по-добре от теб. Аз съм моят Бог, господар и роб.

-         Ти си луда. Остани при мен, докато заспя.

-         Утре те чакат нови решения на вселенските въпроси. Заспивай.