ПЕТЪК, 16 ОКТОМВРИ, 2009 г., 00:35 ,Букурещ, Очидентули 18,стая 41
- Значи отново не се появи?
- А беше обещал...
- Защо му вярваш? Би трябвало да си научила някой основни уроци досега. Знаеш ли, наивността ти не спира да ме изумява.
- А ти какво очакваш?
- Да си малко по-умна. Да държиш на себе си повече, отколкото на другите. Да си стъпила здраво на краката си. Да проумееш най накрая, че принцове на бели коне няма, и че животът е битка за оцеляване по единично. Да продължавам ли?Мислех, че си схванала идеята.
- Ти на чия страна си, по дяволите? Винаги ме обстрелваш с критики. Понякога се чудя защо продължавам да разговарям с теб. Ти си обсебващо нападателна.
- Мисля, че понякога имаш нужда някой да те зашлеви словесно. Обикновено постъпваш като разгонена петнадесетгодишна ученичка.
- Майната ти .
- Виж, не искам да бъдеш наранена отново. И ако ти не виждаш ясно ситуацията, а аз - да, то би било логично да ти покажа къде може да се подхлъзнеш. Нима искаш всичко да се повтаря като няка ...