Oct 26, 2009, 2:38 PM

Камин 

  Prose » Novels
855 0 1
3 min reading
ПЕТЪК, 16 ОКТОМВРИ, 2009 г., 00:35 ,Букурещ, Очидентули 18,стая 41
- Значи отново не се появи?
- А беше обещал...
- Защо му вярваш? Би трябвало да си научила някой основни уроци досега. Знаеш ли, наивността ти не спира да ме изумява.
- А ти какво очакваш?
- Да си малко по-умна. Да държиш на себе си повече, отколкото на другите. Да си стъпила здраво на краката си. Да проумееш най накрая, че принцове на бели коне няма, и че животът е битка за оцеляване по единично. Да продължавам ли?Мислех, че си схванала идеята.
- Ти на чия страна си, по дяволите? Винаги ме обстрелваш с критики. Понякога се чудя защо продължавам да разговарям с теб. Ти си обсебващо нападателна.
- Мисля, че понякога имаш нужда някой да те зашлеви словесно. Обикновено постъпваш като разгонена петнадесетгодишна ученичка.
- Майната ти .
- Виж, не искам да бъдеш наранена отново. И ако ти не виждаш ясно ситуацията, а аз - да, то би било логично да ти покажа къде може да се подхлъзнеш. Нима искаш всичко да се повтаря като няка ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриана All rights reserved.

Random works
: ??:??