Когато се опомних от това начало, Папата пак ме захапа. Беше като дресьор, който изпробва своя питомец. 

       - Кое е първо според теб - попита той, - яйцето или кокошката? 

       - Яйцето - отговорих след като си помислих. - Без яйце няма кокошка. 

       - Ами яйцето откъде се е взело, бре? Нали не е имало кокошка да го снесе? 

       На това отговорих с достолепно мълчание. Наистина мълчанието не говори добре за адвоката, но какво да му кажа? Папата умее да оборва както никой друг. 

       - Виж какво, Кенефче - каза той, - яйцето е продукт на жив организъм. За да имаш яйце, най-напред трябва да си имал живот. Някой някъде трябва да е живял, за да се положи яйцето и новият живот да се излюпи както трябва. 

       - Някой да е живял? 

       - Да, бе, някой да е живял. Умници и тъпаци са живели много преди теб. Толкоз ли ти е трудно да го схванеш? 

       Схванах го, учил бях малко история. Но още не схващах какви са текущите схеми с яйцата и кокошките и какво се иска от мен. Папата не ме остави дълго да гадая. 

       - Сега ще ти покажа нещо сензационно - каза той. Изтегли от ръкава си едно миниатюрно табло, изписа с очи код върху него и при нас пристигна един андроид. Ахнах от почуда, защото за сефте виждах такъв робот. Той наистина бе сензация!  

       Андроидът толкова много приличаше на човек, че бих се обзаложил че е човек, ако не знаех, че хора не могат да се призовават чрез дисплей и вграден очен лазер. Но той дори за хуманоид имаше твърде странен вид. Изглеждаше като техническа визуализация на човек, който е живял страшно отдавна. Беше с бяла бухнала коса, щръкнала на всички страни, а пред очите му имаше кръгли стъкла, прибрани в малки рамки. Рамките се извиваха по причудлив начин покрай лицето му и отиваха зад ушите. Хората от по-далечно минало са носели такива пособия и са ги наричали очила. Особено често очила са носели най-умните и начетени личности. Аз веднага се досетих за изображенията на Андрей Луканоф, Сергей Станишеф и Корнелей Ниноф, които бях виждал в нашите учебници по история. Те неизменно бяха с очила. 

       Облеклото на това човешко копие беше удивително, но най-удивителното у него бяха белите му мустаци. В Европейския съюз мустаците бяха забранени още преди четиридесет години. Забрани ги Комисията по дискриминация и равенство, защото те бяха проява на сексизъм и неуважение към жените и джендърите. Позволени бяха само цели бради и то единствено на джендъри, на гейове и на лица с мюсюл нехристиянско вероизповедание.    

       Андроидът седна до нас. Той взе бутилката с уиски и пи направо от нея. Даже не си направи труда да попита Папата дали може. Папата изобщо не се впечатли. 

       - Това е Айнщайн - представи го той. - Няма такъв робот! Айнщайн е най-умното и скъпоструващо творение на нашите приятели. Те много се гордеят с него. 

       Когато Папата каже "нашите приятели", това значи неговите приятели. Абсолютно същото е, когато Анита каже "нашите пари". Само че Анита борави с изчерпаема и позната категория, докато понятията при Папата са всичко друго, но не и известни величини. Помислих си, че в случая "нашите приятели" най-вероятно значи МИ-666, тоест британското разузнаване. Но си затраях. И през ум не ми минаваше да изказвам гласно предположението си. 

       Айнщайн излезе много приятно роботче. Той изпи на екс няколко глътки уиски. Погледна ме с опулени очи, сякаш да покаже, че алкохолът добре му е опарил гърлото. Изплези се докато все така се блещеше. Можех да се закълна, че бях виждал по старите клипове и трейлъри един от най-известните наши политици да се плези точно като Айнщайн, някъде преди стотина година. Явно двамата са били интелектуални близнаци. Нашият политик бе върлина с гола глава, физиономията му беше пред очите ми. Само за името не се сещах. 

       - Радвам се да се запознаем, г-н Ясен Кенеф - обърна се към мен Айнщайн и двамата се ръкувахме. Мътните го взели, бяха го направили сякаш е от плът и кръв! Другото, което ме порази беше, че Айнщайн знаеше как се казвам. 

       Благозвучието у фамилното си име - Кенеф - дължах поравно на бюрокрация и на реформаторско дело. Прадядо ми се казвал Ясен Кацарчев, на него съм кръстен. Той също бил адвокат и пияница. По едно време имал връзка с една хубавица, която свирела на духови инструменти и била фенка на някой си Кени Джи - тогава популярен саксофонист. Така се родил дядо ми Кени, когото кръстили на музиканта. Когато въведоха поименната реформа през 2073-та, аз бях петгодишен. Тя постановяваше, че всеки гражданин на Европейския съюз трябва да носи три имена: собствено, майчино и дядово, като последното заменяше дотогавашното фамилно име и се придобиваше по бащина линия. Така аз станах Ясен Божидаров Кенев, понеже майка ми се казваше Божидара. По-късно въведоха езиковата реформа в кирилицата и се прие, че дядовите имена на всеки хуманоид, независимо дали джендър, жена или мъж, трябва да окончават на -офф или -ефф вместо старите окончания -ов/ -ев, които бяха премахнати. Така било звуково по-точно. Накрая излезе Единният европейски регламент ЕО - 010110001 за икономия на знаците и символите в личните имена и географските названия. Неговият параграф 296, подраздел iii, буква "йод", скоба четвърта, тире второ уреждаше новия статут на българските майчини и дядови имена. Всички споменаваха с добро майките на еврочиновниците и наричаха този регламент "Дедовия". С Дедовия зарязаха второто "ф" в имената и така двамата с Анита станахме госпожа и господин Кенеф. Очаквано тя ми беше бясна заради предците ми и имената, които ни бяха завещали. Но пък парите ми съумяваха да посмекчат бесовете ѝ. По онова време още печелех добре, за разлика от сега. 

       Папата и Айнщайн може би също си даваха сметка, че съм го позакършил финансово. Обаче и двамата продължаваха да се държат най-хуманитарно и учтиво с мен. Картите очевидно още не бяха свалени на масата. 

       - Неслучайно те попитах за кокошката и яйцето - каза Папата. - Айнщайн е златната кокошка. И благодарение на него ние вече разполагаме с яйцето. От това яйце оттук нататък вече можем да люпим същества по наше усмотрение. Нали разбираш? 

       Мамка му, това ми се видя много зловещо. Чувал бях все нещо за генно-трансферно инженерство, преместване на време и пространство, невропсихология и какво ли не. Но чак такива работи не знех, че могат да правят. 

       - Айнщайн няма време да се занимава с малка България и многото ѝ проблеми - продължи Папата. - Той няма да остане при нас. Нашите приятели са му възложили да управлява едни доверителни фондове в... сещаш се къде. Там са истинските пари. Освен това има една супер програмка за чартове до Марс и Венера, схващаш ли?  

       Усещах, че хем схващам, хем нищо не схващам. Но си давах сметка, че вече съм напълно в играта, дори да не ща. 

       - То си е самата истина, г-н Кенеф - обади се Айнщайн. - Аз съм един много ангажиран изкуствен интелект. Нямам време за скромната ви държавица и за вашите вътрешни въпроси. Но двамата с г-н Лазароу вече сме обсъдили какво да бъде и как да стане. 

       - Казано простичко, ти ни трябваш за изпълнител, Кенефе - довърши мисълта на робота Папата. - За което ще ти платим много добре. Изумително добре.          

       - Точно така, точно така - каза Айнщайн и пак се изплези. Него явно го кефеше да се плези. - Слушай какво трябва да се направи у вас, Кенеф, ние сега ще ти кажем. 

       Аз вече цял се бях превърнал на слух и надежда.