С кафявите си очи я гледаше така изпитателно, така озадачено, така влюбено, сякаш тя беше водовъртеж и той в нея се губеше.

Тя е толкова красива, грациозна като рядък вид птица, с движения сякаш летеше, а не стъпваше по земята, промъкваше се из тълпата, сякаш търсеше нещо, някого.

А той продължаваше, буден беше и пак я сънуваше пред очите си, представяше си танца с нея, представяше си ръцете ù, вплетени в неговите, представяше си мириса на косата ù, беше вече късно.

Тя намери погледа му сред тълпата от опиянени хиени, натрупани около нея, съзря го, сякаш толкова различен беше от тях, че я приканваше, сякаш я викаше при него.

И преди да изрече и дума, тя го хвана за ръка и го поведе, вече бяха двама, бяха се вплели, бяха там и танцуваха.

Станимир
HeroBryan

Стефанов