herobryan (Станимир Стефанов )

Без посока

Без посока
Заклещен в средата, обграден от стоманените стени на битието си.
Незнаещ от къде да започне, незнаещ на къде да тръгне, лутайки се във всички посоки.
---
Имаше чувството че стените се приближават и ще го смачкат, в главата му беше бъркотия, не можеше да мисли, не можеше да се успокои, бол ...

herobryan

Проза » Разкази

2012-01-21T04:49:24+02:00 577

Каня те на танц

С кафявите си очи я гледаше така изпитателно, така озадачено, така влюбено, сякаш тя беше водовъртеж и той в нея се губеше.
Тя е толкова красива, грациозна като рядък вид птица, с движения сякаш летеше, а не стъпваше по земята, промъкваше се из тълпата, сякаш търсеше нещо, някого.
А той продължаваше ...

herobryan

Проза » Други

2012-01-15T00:59:49+02:00 873 1

Закуска за душата

Не обръщаше внимание на студа, щипещ лицето му в тази мразовита сутрин.
Май не усещаше нищо друго, освен вълнение, сърцето му отброяваше крачките му по замръзналата и корава земя.
Утринта беше магическа, въздухът имаше вкус на щастие, по лицето му се появи лека усмивка, той крачеше и беше вперил пог ...

herobryan

Проза » Други

2012-01-13T13:55:09+02:00 767 3

Войн

Окичен със слава, окичен с храброст, с доблест, доброта, общо-взето казано: с качества на бог.
С тежките си стъпки по прашната, обсипана с паднали герои, паднали братя, по голата земя.
Целеустремен да оцелее, да се издигне, със стоманените си крила да полети през бурята, наречена война.
Война, не ка ...

herobryan

Поезия » Друга

2012-01-11T16:08:36+02:00 463 1

Последният

Той беше паднал, душата му кървеше, без капка сила. Не знаеше къде е, къде е това , кога ще свърши, няма ли край. Опита се да погледне към небето, то беше мъгливо, тъмно , негостоприемно дори за смелите птици. С последната си капка храброст, той успя да се изправи, с поглед премина през полето, през ...

herobryan

Проза » Фантастика и фентъзи

2012-01-10T14:43:14+02:00 627 1

Бъдеще

Не-отгатвано, без образ, безлично и без отражение.
Бавно и неусетно, пристигащо като влак на запустялата спирка, наречена битие.
Като ослепителните фарове на автомобил сме ние, разкривайки го метър по метър.
Неразгадаемо, недосегаемо, мистично, мистериозно.
Съвсем леко открехнато от човешкото съзнание. ...

herobryan

Поезия » Друга

2012-01-05T20:13:03+02:00 519 1

Спокоен

Масивен, солиден, спокоен.
В пространството той на тишината господар е.
Непоклатим, неудържим, покрит единствено с пелерина от слънчеви лъчи.
Покрит е с прах заради времето, неусетно минавайки покрай него като спокоен минувач.
Спокоен той чака, отброява, изчислява и размисля бъдещето, края и началот ...

herobryan

Поезия » Друга

2012-01-03T19:16:20+02:00 507 1

Нощно небе

Тъмнината му, приканваща да го докоснеш, да го опиташ, да видиш в него отражението на вселената.
По хоризонта упоритото слънце е оставило отпечатъци, разкривайки картина, небесното царство на звездите и постелята им от безгрижни облаци.
На места Те, звездите, гражданите на небето, толкова на гъсто с ...

herobryan

Поезия » Друга

2012-01-02T18:55:27+02:00 1.5K 4

Мечтател

Обезсмъртен, в безкрайното пространство очите му останали са.
Съсредоточен, непоклатим, уверен до мозъка на костите си,
убеден, че той не ходи, а лети.
Описван, одумван, обиждан, преценяван, подценяван, възпрепятстван.
Но той не чува, не усеща това около него, в мечтите той гмурка се и не изплува. ...

herobryan

Поезия » Друга

2011-12-30T21:07:57+02:00 596