КАСТИНГЪТ

(Кандидат-президентските двойки на кастинг пред Негово Величество Народа на Република България)

Мини-моно-спектакъл

(към двойката Алексей Петров – Трактора и сие, ядосано)

– Не! Не! Не! Вие не сте за тая работа! Но, моля ви се! Просто – не ставате. Да. Говоря ви съвсем откровено и приятелски. Не ми се сърдете, ама безсмислено е. Пък и свят голям. Все някъде може да ви вземат. Но аз – не! Господа, хайде по-добре си вървете по живо, по здраво. Няма как. Сега, то туй, да управляваш държава не е като да караш трактор. На мене трактористи не ми трябват.

(кимва им да излизат)

(към Кунева и сие)

–  И вие, и вие, госпожо. Не си кършете пръстите. Вярно, симпатична сте. Хубавка даже. Ама на мен манекенки точно сега не са ми нужни. Знам де, знам, знам, че и евросанитарка сте била. Какво? Какво? Не сте били евросанитарка? Може. Но на мене ми е нужен хирург. Човек ми трябва, не само да ми сменя пижамите и чаршафите. Нали ме разбирате? Аз се нуждая от трансплантация на жизненоважни органи. А вие сте толкова префинена и нежна... А ако се и изрусите – гладна няма да останете.

(усмихва се)

Бай, бай!

(пауза)

(към Калфин и сие, строго)

– Ааа! Не! Калфи и автомобилни инструктори – категорично и съвсем отговорно – не! Аз да не съм дама, че да ви каня? Чакайте бе, другарчета. На вас повече от столетие не ви достигна да проумеете, че времето се променя, а с него и ние. Та това не ви ли намирисва на инфантилност? Цял век – все калфи си стоите и то на всеки километър. Не! Знам, знам, знам, че имам хубави очи, ама не на мене тия. Хайде, за Бога, какво чакате още? Измитайте се! Баста!

Пауза

(към Плевнелиев и сие, огорчено)

– Аман! Писна ми от самодейност! Ама на вас, аха, да ви повярвам, щото и аз съм бил самодеец през всичкия си живот досега, но се разкаях. По чужбина може и да вървите, но при мене – не. Е, вярно, амбициозни сте, ама какво от това? Колкото амбициозни, трижди по-неспособни. Като вълшебни килимчета ежечасно ми простирате лъскави магистрали, които щели да ме заведат в Едема. И то скоро. Много скоро. Я по-добре идете вие в райските дворове с райските палати, а аз ще се мъча и без вас да се оправям някак. Напълнете търбусите на луксозните си возила с шистова газ и хайде – дим да ви няма!

Пауза

(към Сидеров и сие, гневно-насмешливо)

 – Вие пък за какво чакате? Клоунчета на клончета. Като проскубани гарвани сте накацали и чакате лисицата да изпусне сиренцето от устата си. Вие не знаете ли приказката или вече сте обратни? Хайде бързо се изнизвайте, че вече почна да ми намирисва на опърлени крилца! Няма работа за вас при мен. Идете по площадите и внимавайте да не се затъкнете с микрофоните! Те не са за ядене.

     А като излизате, кажете и на ония нещастници, дето са увесили сополи на вратата ми, да се разотиват по домовете си и те. Ако ми притрябвате, аз лично ще ви се обадя. Знам ви телефоните. Адресите ви ги имам. Всичко знам за вас.

(гневно)

     И майчиното ви мляко знам!

     Цели векове ви тропах по вратите...

     Все заключено. Все не чувате звънците, не чувате крясъците ми от нетърпими болки и обиди...

     Днес аз не искам да ви чуя!

     Махайте се, че ако взема сопата! Вдън гора ще ви натиря! Гниди недни!

     Сам ще си тегля ралото, сам ще си ям храната, сам ще си каня гостите, сам ще ги изпращам!

(облекчено)

     Оххх. Олекна ми. Най-после съм щастлив.

                                   КРАЙ