Като четири сезона
(Животът отлита, сякаш в година е събран)
Човек отваря очите си за света през пролетта. Жаден открива дребните неща около себе си. Изпълва малката си още душичка с аромати, звуци, цветове, които времето не може да затрие. Нехайно къса цветчетата, любува се на всичко. И приказен изглежда този живот. Сякаш докоснат от пръчицата на фея-вълшебница.
Но ето, че горещите дни заменят топлите. И викът на плътта кънти все по-силен. Жадуващи нови усещания, пристъпваме през златистите нивя, където неуморни слънчогледи по цял ден следят своя Бог – Слънцето. И ни изглежда така, сякаш горещите дни никога няма да отлетят, сякаш младостта и животът са вечни. Уви!
Преди да сме го разбрали, животът се е преполовил. Листата са окапали и доскоро пъстрите дървета са вече голи. Жалки скелети, безмилостно знамение за това, което ще се случи. И вече я няма познатата топлина. Топлината вътре в душата. Дните са дълги и дъжд вали безспир.
Но и дъждът, и есенните дни си отиват. Отстъпват място н ...