Сънищата са отговорите, които дава нашето подсъзнание. Отговорите, които не можем или не желаем да приемем, притиснати от нашите страхове.
Ранна утрин, периодично повтарящ се сън е отговорът, който все още не е взет.
Взимам си раницата и излизам. В нея - много неща от първа необходимост и единствен верен спътник в последно време, книга, която нямам търпение да отворя и погледът ми да ме отведе в един различен свят.
Около мен - гора, погледът във всяка от посоките е еднакъв, гора и една малка пътечка. Неизвестността е голяма, единствено лекият вятър разлиства листата и нарушава горската тишина. Излизайки от гората, Ахон попада на една прашна поляна с изражение на лицето му, питайки свърши ли тази гора. В далечината се откроява човешка сянка, но за повече яснота ще е необходимо време и посока към този субект. След десет минутно крачене е налице ясен силует на възрастен господин, извършващ селскостопанска дейност. Вперен поглед и желание да заговори към Ахон, леко изскърцване със зъби и о ...