Като прах, носен от вятъра

Сънищата са отговорите, които дава нашето подсъзнание. Отговорите, които не можем или не желаем да приемем, притиснати от нашите страхове.
Ранна утрин, периодично повтарящ се сън е отговорът, който все още не е взет.
Взимам си раницата и излизам. В нея - много неща от първа необходимост и единствен верен спътник в последно време, книга, която нямам търпение да отворя и погледът ми да ме отведе в един различен свят.
Около мен - гора, погледът във всяка от посоките е еднакъв, гора и една малка пътечка. Неизвестността е голяма, единствено лекият вятър разлиства листата и нарушава горската тишина. Излизайки от гората, Ахон попада на една прашна поляна с изражение на лицето му, питайки свърши ли тази гора. В далечината се откроява човешка сянка, но за повече яснота ще е необходимо време и посока към този субект. След десет минутно крачене  е налице ясен силует на възрастен господин, извършващ селскостопанска дейност. Вперен поглед и желание да заговори към Ахон, леко изскърцване със зъби и отчетлив глас: "Mладежо, ако беше минал по-рано, щях да те помоля да ме отмениш в моята работа."
- Ахон, та аз няма толкова свободно време като теб. Ще повървя до теб, все пак сме в една посока, към хълма.
- Какво знаете вие, младите, за времето...
Времето е един от най-важните елементи в човешкия живот, безценно е и измеримо такова. Всяка минута е като прах, носен от вятъра, отлетяла в неясна посока. Някога и аз, като бях млад, водех безгрижен живот, но очи закрил само за момент и животът се е изнизал. Тогава не разбирах много от неписаните му закони, такива, които не с годините се разбират, а с духовното израстване и с ежедневните ни постъпки...
А през очите ми изтичаха мечти безброй. Не проумявах важността на времето, не успявах да сверя собствения си часовник с неговото движение и всичко на твоите години се оказа само прах отлетял.
- Дядо, чувал съм я тази стара песен, всички ние сме само капчица вода в безкрайната шир.
- Така мислиш сега ти, но всички наши дела, ако са в противовес на вътрешната ни хармония, се сриват до земята, дори и да отказваме да ги погледнем по този начин. Вашето поколение издига материалното в култ, но дори и парите в по-голяма част от случаите са неспособни да ти дадат от този безценен и измерим елемент от живота. Благодаря, че повървя с мен и ме изслуша. Аз живея в тази колибка в подножието на хълма.
Ти не сподели в каква посока, като прах, носен от вятъра, вървиш.
Ахон вдигна рамене.
Старецът, махайки с ръка, му рече:
- Ако не знаеш накъде отиваш, никога няма да стигнеш  там, за където си тръгнал.
Денят неусетно премина, мракът трайно беше заел отреденото му място в природата. Затваряйки книгата, решавам да дам покой на тялото си, но за ума има ли почивка, дори и за минутка...