Сънищата са отговорите, които дава нашето подсъзнание. Отговорите, които не можем или не желаем да приемем, притиснати от нашите страхове.
Ранна утрин, периодично повтарящ се сън е отговорът, който все още не е взет.
Взимам си раницата и излизам. В нея - много неща от първа необходимост и единствен верен спътник в последно време, книга, която нямам търпение да отворя и погледът ми да ме отведе в един различен свят.
Около мен - гора, погледът във всяка от посоките е еднакъв, гора и една малка пътечка. Неизвестността е голяма, единствено лекият вятър разлиства листата и нарушава горската тишина. Излизайки от гората, Ахон попада на една прашна поляна с изражение на лицето му, питайки свърши ли тази гора. В далечината се откроява човешка сянка, но за повече яснота ще е необходимо време и посока към този субект. След десет минутно крачене  е налице ясен силует на възрастен господин, извършващ селскостопанска дейност. Вперен поглед и желание да заговори към Ахон, леко изскърцване със зъби и отчетлив глас: "Mладежо, ако беше минал по-рано, щях да те помоля да ме отмениш в моята работа."
- Ахон, та аз няма толкова свободно време като теб. Ще повървя до теб, все пак сме в една посока, към хълма.
- Какво знаете вие, младите, за времето...
Времето е един от най-важните елементи в човешкия живот, безценно е и измеримо такова. Всяка минута е като прах, носен от вятъра, отлетяла в неясна посока. Някога и аз, като бях млад, водех безгрижен живот, но очи закрил само за момент и животът се е изнизал. Тогава не разбирах много от неписаните му закони, такива, които не с годините се разбират, а с духовното израстване и с ежедневните ни постъпки...
А през очите ми изтичаха мечти безброй. Не проумявах важността на времето, не успявах да сверя собствения си часовник с неговото движение и всичко на твоите години се оказа само прах отлетял.
- Дядо, чувал съм я тази стара песен, всички ние сме само капчица вода в безкрайната шир.
- Така мислиш сега ти, но всички наши дела, ако са в противовес на вътрешната ни хармония, се сриват до земята, дори и да отказваме да ги погледнем по този начин. Вашето поколение издига материалното в култ, но дори и парите в по-голяма част от случаите са неспособни да ти дадат от този безценен и измерим елемент от живота. Благодаря, че повървя с мен и ме изслуша. Аз живея в тази колибка в подножието на хълма.
Ти не сподели в каква посока, като прах, носен от вятъра, вървиш.
Ахон вдигна рамене.
Старецът, махайки с ръка, му рече:
- Ако не знаеш накъде отиваш, никога няма да стигнеш  там, за където си тръгнал.
Денят неусетно премина, мракът трайно беше заел отреденото му място в природата. Затваряйки книгата, решавам да дам покой на тялото си, но за ума има ли почивка, дори и за минутка...