24.07.2019 г., 8:04

Като птиците

778 2 16
1 мин за четене

На колко много хора им се иска да са като птиците… Да летят, да се издигат в небесата, да се стремят към висотите на безкрайната шир, да гледат от високо на дребната, все по-свиваща се Земя, да подминават гордо с погледа си страхливците, пълзящи в кълта…

Красота… Устрем… Безспирен полет…

Друг свят, други усещания, други мисли, друг поглед към реалността…

Като птиците…

Само биолозите и гледачите на пернатите в зоопарка са малко скептични. Те добре знаят, че птиците също свикват с клетката, същи предпочитат осигурената храна, също искат спокойствие и мир, също не копнеят за приключения, авантюри, конфликти…

А, когато са в полет над суровата скучна Земя, два стремежа имат – оцеляване и храна. Не ги интересуват прекрасни гледки, чудесни пейзажи, великолепни картини. А прехвърчащите готови храни – насекоми, дребни пернати, някой небрежно пълзящ си гущер…

И, разбира се – летятг, стрелкайки се красиво нагоре и надолу, с удоволствие разтоварващи се от преработената храна. Още повече, че от горе надолу е по-удобно и безопасно да се изцвъкаш. Особено, ако улучиш нечия глава…

Абе, има си предимства летенето…

 

 


Заповядайте - https://genekinfoblog.wordpress.com/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Вася!
  • "Още повече, че от горе надолу е по-удобно и безопасно да се изцвъкаш. Особено, ако улучиш нечия глава…


    "Абе, има си предимства летенето…"
    Винаги ме е впечатлявал интересния, особено ако е неочакван, край.
  • Благодаря, Красе!
  • Веднага ми изникна:

    "Таралежът е птица упорита,
    не го ли ритнеш - не полита,
    ала ритнеш ли го тутакси ще разбереш,
    че бодлив бил малкият келеш."

    Седим си на плажа и един сокол, ястреб или орел - рибар..., мисля второто, не ги разпознавам, се вие отгоре, вие, вие на едни красиви кръгове и току кацне на една висока скала...Питам : "Дали ни вижда?..." Отговор "Много ясно, даже и това, което ядеш в шепата..." После се спусна ниско над водата, разлетяха се патици и под много остър ъгъл се извиси нагоре като стрела...

    Поздрави, Генек!
  • Каква еротика... То си е пак следполунощно, ама от другия тип - страхотиите...
    И аз спирам с фантазиите, щото ще я срещна и цялата ми фантазия увяхва пред реалността. При това - докато мълчи...

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...