Като риба, влюбена в птица
- О, боже, колко е красива! И как грациозно шията си извива! Крилата ѝ са продължение на вятъра, а как се стрелка само към водата! Какъв финес, как гмурка се във таз позлата! - дори и рими зареди за своята любима.
Отнесена, рибата беше вперила и не откъсваше очи от чайката.
Още щом слънцето целунеше вълните, рибата излизаше на повърхността и трепетно очакваше своята любима. В рибешката ѝ глава се въртяха какви ли не мисли, копнееше за прегръдки и целувки с любимото ѝ същество. Рибокът с половината перка напразно се опитваше да я доближи, опитваше се да плува с нея, но тя всеки път се извръщаше рязко към него и с такъв убийствен мътен поглед го гледаше продължително, докато не се отдалечи...
И днес я чакаше. Своята любима. Чак върхът на опашката ѝ потрепери, когато я мерна високо-високо, и замаяна замръзна на повърхността да я гледа как бавно се спуска надолу. Докато тръпнеше и мечтаеше, чайката изведнъж изпъна шия и рязко проби водата, потопила се до половината в нея. Всички риби се разбягаха и покриха, само влюбената не помръдна, щастлива, че най-накрая ще бъде с любимата... А ноктите ѝ сграбчиха рибата, забивайки се безпощадно болезнено в нея.
- О, колко страст, о, любов моя, вземи ме със себе си, понеси ме, нека и аз да видя безкрая отгоре с тебе, най-красивата любов, споделената!...
Да, рибата за няколко минути видя отгоре безкрая. И докато в екстаз попиваше с очи всичко, а сърцето лудо биеше от любов, гладната чайка стигна брега, пусна я на горещия пясък и започна яростно да я кълве и да яде сочното пресно месо.
- О, любов моя! - рибата още се носеше с влюбената си рибешка глава на седмото небе от щастие. За миг усети, че кръвта ѝ изтича и нещо от нея си отива. Последната ѝ мисъл беше "Сигурно това е да умреш от любов... Да умреш на седмото небе..."
След малко на брега останаха само костите от нея. И едно кърваво петно, от сърцето. Които вечерният прилив щеше да отмие.
Последното от една безнадеждна любов.
Риба, влюбена в птица.
Изводът е: животът е ковид и нежни убийци дебнат отвсякъде: на любов, на животи, на мечти, на надежди... Внимавайте в ккк...какво, кой, кого, се влюбвате!
© П Антонова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Брррр...
-
Проза не забравям, Пепи 😊
Имам стотици напълно "написани" в главата си, някои от над 20 години. Стоят и чакат да ги препиша просто, но не виждам смисъл.
Виж, стих, ако не го запиша веднага, след 5 минути и следа няма... -
Нали? С тая люспа с всичките ѝ нюанси любовни!
Родене, не си спирай вдъхновението, защото много бързо се забравя. Пишеш на момента.
-
Финалът, предложен от Георги звучи супер.
-
Подарявам ти го, Пепи, от ❤️.
Всъщност се вдъхнових за една проза, от тази, но както се познавам, няма да я напиша...
Рядко пиша такава, някъде реализирам една от може би над 20 идеи... -
Ох, мислителю, колко си романтичен! Може ли да се възползвам и да го редактирам с този красив финал?
ИнаКалина - да, и толкова много препратки, както им казват, т.е. асоциации с живота, ми се въртят в главата, чак до Стокхолмския синдром. Да се влюбиш в неподходящия и да умреш от любов. Заслепен. Да се чувстваш щастлив, че умираш. Ужас... -
Хареса ми идеята - даже много. Влюбен шаран В природата е на живите същества.
-
Аз си прочетох така финала:
... накрая на брега остана само една сребърна люспа, която, отразявайки залеза, засия във всичките оттенъци на любовта...
Поздравявам те. -
"Влюбен-загубен"!
Благодаря ви! -
Чудесна идея.
Марианче, аз наркоман ли съм? -
Влюбил се Вълчо в Свинята и цял живот я гони да и се обясни....
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
