Като сънуващи
-Четките, четките! Къде са? Бяха тук. По-бързо, не стой там, търси ги, хайде...
- Ето ги - каза тя, и му ги подаде - винаги са в чекмеджето под статива...
- Бързо, ще изчезне. Видението ще изчезне.
Често и говореше за това видение. То го спохождаше. Не било картинно, нямало образ, цвят. Било емоция. Било като поток. Като вихър. Завладявало го и ако не можел да се остави да го води, то си тръгвало и след него оставала пустош. За дни. Затова при появата му, всичко се превръщаше в някаква лудост. Във водовъртеж, в който той искаше да се изгуби и повече да не се появи. Но се появяваше. Гледаше с интерес картината, излязла след вихъра, пушеше, пиеше вино и се усмихваше.
- Знаеш, ли, каза и той, това тук е на друг. Аз нямам общо, освен, че съм участвал. Аз съм като устните на някой който се целува. Чудесно е, но съм само част. А това е вихър. Разбираш ли?
- Не. - отговори тя, не разбирам добре.
- И не е нужно. Не е нужно всичко да се разбира. И аз не разбирам. Нужно е да ми вярваш, че това е така. И да се радваш с мен. Радваш ли се?
- Радвам се - каза тя. Запали цигара и го загледа внимателно. Омазан в боя. С искрящи очи. Застанал пред платното доволен, усмихнат.- Радвам се, макар да не усещам това за което говориш...
- Искам да го усетиш. Ела. Тук до мен.
Тя стана и отиде при него.
- Дай ръка, ето тук, той я сложи на гърдите си. Усещаш ли как тупа?
- Да, отвърна тя. Силно е. Бие силно, малко е страшно.
- Не е страшно. Това е от възбудата, от удивлението и радостта. Радостта да се появи нещо, от нищото и да е красиво. Да е просто красиво. Идеята на света е да е красив. Не е ли?
- Да, отвърна тя. Но защо не е? Навън е сиво, кално и има гладни...
- Не е, да... така е. Но тук е. Тук има цвят, красота, имаме вино, хляб и масло. И калта е красива, по своему. Всичко е такова. Освен лошотията човешка. Тя е грозна и загрозява всичко.
- И мирише на терпентин, усмихна се тя.
- Да, мирише прекрасно. Искаш ли да потанцуваме? Както сънуващи?
- Да. Само да не паднем, като преди.
- Нека паднем, ела и затвори очи.
Той я хвана през кръста и затанцуваха покрай картината, покрай масата с хляба, покрай тъмният прозорец и под обсипаното със звезди небе.И беше красиво, въпреки... Въпреки, каквото и да е, това "въпреки". Сетне заспаха и сънуваха едно и също. Как чакат следващия вихър. Следващият водовъртеж и следващият танц, а след това заспиват и сънуват двамата един и същи сън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лебовски Всички права запазени
Поздравления!
