Кавалери...
Кавалери...
Като глядам другите мъже се чудя само моя ли е такъв смотаняк, та ме е срам да го покажа пред хората. Колкото мъже познавам, всичките са галантни кавалери, ведри, усмихнати... Направо ми иде на моя да му туря един чифт рога. Мисля, че много ще му отиват. Миналата седмица бях на банкет. Колегите ни обсипваха с внимание. Този от дясно до мен ми подаваше огънче, другия от ляво ми доливаше вино. Трети ме покани на танц. Преди време бях на гости на една колежка. Мъжът й се прибра от работа, седна при нас. Направи ми комплимент за прическата. После се обърна към жена си с думите: "Мила, да ти помогна ли нещо?", "Не, благодаря ти съкровище!" - му отвърна тя. Поне едно пет минути ми трябваха, за да разбера, че това не е кадър от сериал. След това ни остави малко да си поклюкарстваме с думите: "А сега ще ви оставя да си поговорите по женски." Ако беше казал: "С ваше позволение ще се оттегля, за да ви оставя да си побъбрите по женски..." - нямаше да се учудя. Какви мъже има! Това „Скъпа”, „Мила”, го чувам само по филмите. Мъжът ми сигурно и името ми не помни, защото се обръща към мен с: "Айде, ма! Слагай масата, ма!" Като му кажа, че това нашето не е живот, той ми обяснява като на малоумна, че има мъже, дето пият и бият, затова да съм му била благодарна и да си трая. Трая си аз, ама гледам, че има и по-добре. Защо все да гледаме по-лошото, а?
В събота сложих масата, сипах по чаша вино и поканих мъжа ми на вечеря. Запалих свещ за романтика, като по филмите. "Ей сега идвам, само да догледам мача!” Свещта изгоря, яденето изстина... Вечеряхме мълчаливо, както са ни учили като малки. А така ми се искаше да си поговорим. „Сипи ми още малко вино!” - го моля. „Сипи си, бутилката е до тебе, няма да се пресягам през цялата маса,я!” Поне не е лош, не ми каза да не си сипвам. Приключихме с вечерята. Понечих да запаля и мислех, че както колегите, докато доближа цигарата до устните си, те вече палят запалките, но, уви, все пак мъжът ми не ми е колега. Само с досада каза: "Се`а ще ми пушиш ли? Айде да си лягаме, че стана късно."
Замислих се. Мъжът ми е всичко друго, но не и кавалер. Кавалерът е мъж, който... но не и моят. Колежките ми си водят мъжете по банкети, събират се семейно и все ме питат защо не водя и моя. Е, как да го водя, да ме излага ли? Казвам, че е на работа до късно и се приключва. „Криеш го, сигурно е много готин!” Само ако знаеха.
Колежката ми Диди често ме кани на гости, а аз - никога и защо ли? Заради моя съпруг, който не е кавалер. Така ще ме изложи, че ще ме е срам после да ходя на работа. Разбрах, че в събота той ще ходи на мач, та даже на два. Обадих се на Диди да дойде. Тъкмо се бяхме разприказвали и външната врата се хлопна. Изтръпнах. Мъжът ми влиза с трясък в хола „Повече няма да ходя по мачове! Да им... О, ти имаш гости, скъпа!” От изумление щях да изпусна чашата с кафето. „Приятно ми е...” представи се и излезе.
- О, много симпатичен е мъжът ти!
- Какво?!
- Сега разбирам защо го криеш!
След малко влиза моят симпатичен мъж с поднос в ръка:
- Момичета, не е ли късно вече за кафе?! Направих салатка, нарязах и мезета - сервира и не спира да прави комплименти на Диди. -Мила,защо не си ми казала, че имаш толкова очарователна колежка?
През цялото време й пали цигарата, грижи се да не й е празна чашата. Към мене се обръща с толкова мили думи, че аз половината ги забравих, но това не е беда. Имах чуството, че ще получа удар. Наум си подготвях грандиозен скандал. „Ти ли не можеш да правиш салата? Аз на тебе само прислужница ли съм ти?” С треперещи ръце се опитвам да си взема цигара и не успявам.
- Чакай, аз, мило! - мъжът ми ми подава цигара и ми поднася огънче. Закашлях се, това въобще не го очаквах.
На другия ден Диди в работата разказва колко е хубав и мил моят съпруг. Какво съкровище е, колко внимателен бил с мен. Какъв късмет съм имала аз.
- Какъв галантен кавалер е мъжът ти, просто прелест!
- Кавалер?!
- Да, наистина!
В този миг разбрах - кавалер е всеки мъж, но не и собствения съпруг. Поне при мен е така. А-ха!!! Да не би и при колежките ми да е същото? А аз им завиждах. Точно така! Завиждах им за готините мъже, докато Диди не ми дойде на гости. Ще се окаже, че и техните мъже са същите проста... исках да кажа като моя мъж, но като се съберем в компания стават... кавалери. То какво излиза, май по-добре да се събираме на купони, но да не вземат да се опознаят, да се отпуснат и да си карат по старому. Ще гледам да измисля някакъв среден вариант... кавалери с кавалерите...
© Светлана Лажова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мерси!!!
-
За пореден път ме остави без думи!
Поздравления за разказа,мила! -
Много точно казано, Вили!!! Ели, изчетох ги всичките и михареса как си ги написала!!!
-
Защо ли ме насочи към един много стар виц, който свършваше с думите на един седящ мъж към пътуваща права жена с две пълни мрежи:
"- Кавалери има, но места няма!"
-
Светле, много ми харесват разказите ти. Поканвам те да проче-теш "Приказките на баща ми". Той нямаше голямо образование, но аз смятам, че беше мъдър човек.
-
На двамата мъже благодаря от сърце!На Светлето,Здравчето,Вероника,Гери,Мая,Петинка,Снежина,Анита,Анета и Ади пращам целувки и усмивки.Мери,колегите ми са на по 30 години,без мен не правят купон и ме наричат момиче.Какво по хубаво?!Николинче ти ме уцели в десетката!Аз съм родена в Украина,майка е рускиня,татко от шоплъка-мъжът ми все още чака Путин да го награди за дългото съжителство с мен.Защо да го бия бе,скъпа,мислиш лесно ли му е?!
-
Ех...При толкова много коментари,какво бих могла да кажа аз!Много ми хареса разказът ти.Жалкото е,че това,което си написала си е самата истина...Да им се невиди и мъжете!
-
Виж ги ти тях, кавалерите му с кавалери ...
Ми то и моят мъж е кавалерин, ама с другите. Усмихна ме мила.
Поздрав и усмивка за теб. -
Мъжете са кавалери до едно време и в определени ситуации! Никой да не се лъже че чуждата патка е кокошка За разказа---много добре пресъздадено,браво!
-
Ах, ти!!!
И тук си отново уникална!!! -
Задави се, значи. Що не го набиеш ти? Като сестрите украинки - те така правят. Щото са по-ячки, и само кат замахнат - мъжете се крият под масата. Ама-ха!
-
такова душевно позитивно разтърсване имат разказите ти мила!
-
Смях се, смях се... още се смея... Какви кавалери само, а?! Хахах! Усмивки!
-
И все пак на банкет, с колеги си е изживяване... хех!
-
С удоволствие го прочетох и отново си на ниво!За кой ли път ще ти кажа-страхотна си!Усмихна ме отново!
Поздрав от мен! -
Усмихна ме разказа ти, Светле!!! И аз като дойдат на жена ми приятелки ги оставям да си бърборят по женски. Чукнем се по един път...с чашите за добре дошли и аз отлитам в другата стая. Те могат и без мен да си кавалерстват.
Поздрави!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
