28.04.2016 г., 20:49  

Клетката

683 0 0

Знам как се чувстваш вътре. И аз понякога съм така. Вчера изрисувах двете стени. Взех жълтото на глухарчето и червеното на мака. Теменужката сама дойде. Стените се разтлаха. Станаха слънчеви.

Другите две....не, за тях още не мога да говоря.

Имам и врата. Мога да изляза когато си поискам.

Ти никога ли не си се опитвало да отвориш отвътре?

Аз днес затворих вратата. не исках цветовете да излетят. Без цветове е мрак.

Когато нямаш криле е лошо.

И когато имаш криле, но си заключен от вътре пак е лошо.

Тогава ти остава песента. Ето, тя излетя и докосна небето.

На другата стена ще нарисувам крила. А на последната песен.

Ето! Имам цветя, крила и песен!

Имам и врата, която се отваря отвътре!

      -  Дете, не отваряй вратата на клетката! Птичето ще излети!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...