1.02.2017 г., 11:31

Клишетата са чудесни скривалища

664 1 1
1 мин за четене

Клишетата са чудесни скривалища.

 

 Хората се крият зад тях много често. Когато са на показ пред другите, оставят общите вярвания да замъглят истинската им същност до такава степен, че да се слее с тези представи и да заприличат на един от многото, подчинени на съответния стереотип. Не опровергават идеята за себе си, дори напротив – стремят се да я подсилят с поведение и начин на изразяване, докато заблудата за тях е пълна.

 

 За някои така е по-лесно. Не дават излишни обяснения за себе си, стоят настрана и само наблюдават хорската лудост и стремеж да се поберат в рамките на някаква си мода.

 За други е удобство. Поставят го като стена между собственото си аз и онези, които не са в състояние да разберат. Трябва някой истински познавач, за да проникне отвъд и да се здрависа със същността им.

 

 За трети е просто начин да бъдат оставени на мира и да са насаме със себе си.

 В името на едно душевно спокойствие и неприкосновеност.

 Някои се губят в собственото си скривалище.

 

 Тогава се появява човек, който ги намира, разбира и им помога да излязат навън. За да могат отново да поемат въздух и да дишат свободно. И да си припомнят това, което са.

 

 Какво клише, нали?

 

 

16.06.2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...