27.08.2010 г., 23:16 ч.

Клошарят 

  Проза » Други
1632 0 7
1 мин за четене

                 Клошарят ме забеляза отдалече. Още докато заключвах външната врата и слагах ключа в джоба си. Аз също го забелязах. Контейнерът е близо до оградата ни и пътят ми минава оттам. Там винаги някой рови. Направи ми впечатление, че нещо блести на врата му. Той спря да рови. Изправи се. Дългото черно пардесю му стоеше добре. Беше и с шапка, отдалече видях, че е обут с дънки, подгънати отдолу.

                 Гледахме се. Пътят ми се видя по-дълъг от обикновено. Разбрах и какво блести на врата му – голям и дълъг метален синджир. После видях и количката му. И лицето му. Очите му някак си ме гледаха, все едно ме викаха или не ме пускаха, дори завих към ъгъла право към контейнера. Видях в ръцете му цял хляб, той дърпаше силно от него, да си отчупи, да разполови замръзналия хляб. Разчупи го. И после някак неестествено бавно повдигна дясната си ръка към устата. Задъвка полека.

                 Отминах, пресякох улицата и се обърнах. Той още ме гледаше или чакаше. Или просто дъвчеше. Металният дълъг синджир блестеше странно, самотно на врата му.

 

В ръцете ми моят хляб натежа!

 

 

 

 

 

 

                                                                           Стефка Галева

                                                                         Гр. Сандански

2010г.

 

© Стефка Галева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??