Клошарят
Клошарят ме забеляза отдалече. Още докато заключвах външната врата и слагах ключа в джоба си. Аз също го забелязах. Контейнерът е близо до оградата ни и пътят ми минава оттам. Там винаги някой рови. Направи ми впечатление, че нещо блести на врата му. Той спря да рови. Изправи се. Дългото черно пардесю му стоеше добре. Беше и с шапка, отдалече видях, че е обут с дънки, подгънати отдолу.
Гледахме се. Пътят ми се видя по-дълъг от обикновено. Разбрах и какво блести на врата му – голям и дълъг метален синджир. После видях и количката му. И лицето му. Очите му някак си ме гледаха, все едно ме викаха или не ме пускаха, дори завих към ъгъла право към контейнера. Видях в ръцете му цял хляб, той дърпаше силно от него, да си отчупи, да разполови замръзналия хляб. Разчупи го. И после някак неестествено бавно повдигна дясната си ръка към устата. Задъвка полека.
Отминах, пресякох улицата и се обърнах. Той още ме гледаше или чакаше. Или просто дъвчеше. Металният дълъг синджир блестеше странно, самотно на врата му.
В ръцете ми моят хляб натежа!
Стефка Галева
Гр. Сандански
2010г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Галева Всички права запазени
