28.03.2014 г., 15:07 ч.  

Клотилда 

  Проза
686 0 5
5 мин за четене

  Живяла някога фея, която се казвала Клотилда. Била толкова малка, че се събирала в капка вода. В това няма нищо чудно, тъй като Клотилда била дъждовна фея. Тя си имала вълшебна дъждовна пръчица – щом махнела с нея към небето, мигом руквали небепади от дъжд. Да си дъждовна фея си има и своите предимства – винаги можеш да се разплачеш, дори да не ти е тъжно. Просто махваш с пръчицата към очите си, и...
  Всички обичали Клотилда, а и тя обичала всички, въобще - лигава история. Клотилда живеела в чашката на... в чашката на едно цвете ли си помислихте? Ядец! – живеела в чашката на един сутиен. А сутиенът не бил чий да е, а на кралицата на Спокойното кралство – Мея. Кралица Мея била най-милото същество на този, а вероятно и на онзи свят. Обичала всички, и всички я обичали... спирам, че историята съвсем ще се разлигави! Време е да добавим малко съспенс.
  И така, един ден в Спокойното кралство пристигнал окаян странник. За баланс, той мразел всичко и всеки, и всичко и всеки му отвръщали със същото. Кралицата научила за него и заповядала да й го доведат.
- Никой не може да ми заповядва! – направил се на интересен проклетникът – който иска да се срещне с мен, идва на крака!
  Има и такива хора.
  Наложило се стражите да го оковат и да го закарат при кралица Мея с шутове. Тя царствено го очаквала в приемната си, а Клотилда си стояла на топло в сутиена й.
- Кой си ти, че да отказваш да се срещнеш с мен?! – попитала кротко кралицата.
- Казвам се Ней, и, кълна се, някой ден ще съжалявате, че така ме унизихте!
- Ней... Ней... май накъде съм чувала това име – раздвижили се беззвучно кралските устни.
Откъм дясната гърда на кралицата долетял тъничък гласец:
- Мея, внимавай с него, той е най-големият разбойник на света! Дори Али Баба го отбягва.
  Ней се подсмихнал:
- Не бях виждал говореща гърда! Че и кралска! Може ли ме запознаеш с нея?
  Девствените откъм простотия уши на кралица Мея мигом се зачервили, а носът й възмутено се набръчкал.
- Можеш да се запознаеш с изхода! – казала кротко кралицата, която била толкова добра, че не заповядала веднага да обезглавят безумеца, а само да го изпъдят от кралството. Клотилда излязла на въздух върху презрамката на сутиенаІ
- Какви хора има на този свят, кралице моя! Ако беше някъде другаде, а не в доброто ни кралство, този Ней сигурно вече щеше да е с една глава по-нисък.
- Така е, мила моя Клотилда! Надявам се никога повече да не го видя!
  Да, ама Ней имал други планове, защото от всичко на света той най-обичал да дразни добри владетели - някак си отвътре му идвало. Затова още на другия ден той цъфнал в Спокойното кралство, отишъл на пазара и започнал да подхвърля мръснишки  закачки на Малката русалка, която продавала желиран захарен планктон на сергията си от корали. Горката русалка се разплакало, и обидено се гмурнало в река Гий. Този път стражите не били толкова културни, и завлекли натрапникът при Мея с чувал на главата и тиксо от живовлек на устата. По обясними причини, говорела само кралицата.
- Злоупотребяваш с търпението ми, страннико! Не се появявай трети път, защото, макар да съм много добра, благоденствието на поданиците ми е над всичко! То е мой върховен дълг!
- Я па тая! Да не би скоро да имате избори, че говориш така? Отпусни се, пред мен можеш да си честна! - профъфлил през живовлека Ней, и едно листо се завряло в носа му. Което не му попречило да се разхили на собственото си остроумие.  

  След около половин час малка карета, теглена от три коня с кралски пискюли на главите, спряла на горист хълм край Спокойното кралство. Вратата се отворила, и от нея с проклятия на уста изхвърчал разбойник един брой. Каляската потеглила, Ней се изправил и си отупал праха от кльощавия задник. Изведнъж дочул тънък гласец:
- Защо си толкова лош, Ней? Защо не ни оставиш на мира?!
  Злосторникът се огледал, но не видял никого.
- Върви си с мир в Страната на сляпото глухарче, тук няма място за такива като теб! – продължило гласчето.
  Най-после я видял – малка пищяща точица, с някаква пръчица в ръчичката. Тя седяла на един крайпътен камък, а очичките й гледали сърдито. Това била Клотилда, която тайно проследила каляската, за да попречи на Ней да се върне.
- Ей, плюнко, ще правя каквото си поискам! Махни се оттук, да не те смачкам!
  И Ней тръгнал с уверени крачки към Спокойното кралство.
- Неее! Не позволявам! Спри! Повече нито крачка!! – зажужала около главата му Клотилда.
- Спри ме, ако можеш! – присмял й се разбойникът, и я замерил с борова шишарка.
  Тук нервичките на добрата фея не издържали, и тя махнала с вълшебната си пръчица. Тутакси се изсипал пороен дъжд, от който гащите на Ней подгизнали, а обувките му от драконова опашка започнали смешно да джвакат. Разбойникът се скрил под един бор.
- Ти ли стори това, проклето гномче?!
- Да!! И няма да спра, докато не си тръгнеш!
- Ней не се плаши от нищо, камо ли от някакъв си дъждец. Няма да успееш да ме откажеш, пукни се!
  Клотилда повторно замахнала с вълшебната си пръчица, и дъждът се превърнал в истински порой. Ней започнал да се безпокои.
- Хайде стига де! Наигра се, сега престани!
  Вместо отговор, малката фея замахнала за трети път към небето. Водната стихия придошла, и за малко не удавила разбойника.
- Добре, добре, печелиш! Спри, тръгвам си! – предал се най-накрая той.
  Като по команда, дъждът спрял и се появила красива дъга. Цветовете й сияели като изпрани с Бонукс.
- Тръгваш по дъгата и вървиш все по нея – тя ще те отведе до Страната на сляпото глухарче! – заповядала Клотилда, и проследила със задоволство как Ней изпълнява инструкциите й. След като се уверила, че разбойникът няма да се върне, феята литнала към дома си, за да занесе радостната вест. Когато пристигнала обаче, пред очичките й се разкрила страшна картина: на мястото на любимото й кралство сега имало голямо безотточно езеро. Тя отчаяно заплакала:
- Какво направих!! Заради един разбойник потопих собственото си кралство! Къде си, кралице моя?!
   Отговор не последвал.

  Щеше ми се всичко да завърши добре, но понякога дори приказките имат тъжен край. Ако това ще ви разтуши, след малко на повърхността изплувал сутиенът на кралица Мея. 
  Поне Клотилда няма да остане бездомна.

© Илиян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно написано! И със поправка и без нея, текста си го бива. Поздрави, Иване!
  • Благодаря да отзивите! Приемем забележката на Джуджиии, посипвам си главата със сгурия и преправям текста така:
    - Я па тая! Да не би скоро да имате избори, че говориш така? Отпусни се, пред мен можеш да си честна!– профъфлил през живовлека Ней, а едно листо влязло в носа му.
  • Готино и свежо!
  • хахаха, добре че тръгнах по стъпките (коментарите) на Джуджи! Такова шашаво нещо скоро не бях чела. Направо ти завидях за въображението!
  • Не можеш да си представиш какъв кеф изпитвам като се мотая по твоята страничка. Всъщност може и да можеш де, ако се понапънеш малко... :P
    Уникален изказ просто имаш. Чудя се сега как да си предам нормален вид, че така идиотски съм се нахилила... въпреки т.н. ти тъжен край.
    Знаеш ли, една миниатюрна неточност като че ли открих на мястото със залепената уста - по обясними причини не можел да говори, пък възкликнал, може би си е помислил... Но както казах неточността е с размерите на Клотилда
Предложения
: ??:??