Клуб на анонимните алкохолици. Част 2

Поредният участник стана,  сваляйки ямурлука, направи няколко плавни движения, от което му изпукаха прешлените и каза с налудничава усмивка:

- Преди два дни сключих брак с любимото ми дърво - старият чинар, под който в морната жега пием ракия, а в хладните вечери ни приютяваше в хралупите си.

След последните думи направи пауза и огледа многозначително присъстващите.

Така и не успя да прочете нищо в погледите им, затова продължи.

- Селският поп първоначално не искаше да ни благослови, но две оки вино промениха мнението му и вече официално сме семейство с любимото дърво!

И тъй като вече ми е невеста, забранявам на останалите от компанията да онождат хралупите!

Тишината продължи още няколко минути след откровението и само лидерът по едно време се осмели да я наруши.

- Не че нещо, но не споменахте в какво състояние сте сключили брак?

И също така, не разбрах дали в момента имате угризения за деянието си?

- Естествено, че в напълно трезво взех старата любов! - изригна овчарят.

- От четири месеца не пия!

- А защо тогава дойдохте при нас?

- За да се похваля!

Ваклин се опули и каза:

- Що за ненормалници сте се събрали тук? Аз се срамувах от себе си, че като се напия и се изпускам в гащите, но в сравнение с вашето пиянство, моето е напълно нормално. Нямам никакво намерение да стоя при вас.

След тези думи ритна стола си с псувня и завинаги напусна клуба.

Имаше по-важна работа - вкъщи го чакаше бутилка ракия...