Последния път, когато видях две души да си говорят, си казах, че любовта е навсякъде около нас, но срещнах истината и тя реши, че аз трябва да спра да живея в заблуда и да ми отвори очите. Тръгнах с нея и открих, че колкото истина да ми казваше: колко безмислено, болезнено и неразбиращо може да бъде едно същество спрямо друго, аз разбрах, това няма значение...

    Единственото значение, което си остана, е сутрешната целувка и мил поглед за добро утро, а всичко друго е... "суета и гонене на вятъра" - сам мъдрецът Еклесиаст го е прозрял, та аз съм се хванала за истината!!! Тя се губи при превода, когато две тела четат душите си!