Когато изтича мигът…
Не знаеш ни дата, ни час, ни секунда…
И по-добре е така…И ако знаеш - какво?
Няма смисъл.Не можеш да избегнеш това!
Така ли си орисан?Или така си се орисал…
Това са най-глупавите въпроси в съдба,
която не си викал, а сама е дошла…
Защо мисля това? И защо сега? Не знам. Може би, защото сега му е дошло времето. Времето…Секундите…Мигът?! Те отдавна не са важни за мен. Може би…И може би от доста време…Време…и време…Глупави секунди, въртящи се по окръжността на живота. Стрелки, които спират и бързат, но никога не се връщат. Секундите бягат и бягат, галопират, подминават…Колко ли секунди има в един дъх? Времето - все го гоним и все не ни стига, а понякога- свършва. Тик-так…Так…Тик…
„ Не се занимавам с наркоманки! Не се занимавам, не се…”
„И аз, и аз!!!” – крещя в себе си.
Боли! Когато те отхвърлят, когато те принизят в незнанието си…Боли!
„Няма да е лесно!” – ми каза леля Вера. И с право. Не е лесно да си броиш стъпките в секунди живот. Не, не се само съжалявам.Наясно съ ...