/още веднъж от "Калейдоскоп" - демоверсия/
Седим в парка с Митето комшията, гледаме последното слънце за тази седмица и се чудим дали ще видим някога пак истинска зима. Освен във фризера, де. И тогава до нас сяда омърлушен Пешо от горния етаж. Черпи с дежурните цигари, припалва и той, и пак мълчи ли, мълчи. Което, разбира се, ни кара един през друг да го заразпитваме.
- Оставете, не ми се говори – казва Пешо, а сетне, явно поразмислил, решава да излее душата си – Абе, не ми върви в живота и туй то. Хората по гаджета ходеха, аз се ожених. Сетне те бизнес развъртяха, аз бях обиран. Сега аверите в чужбина заминават, аз ходя на тъщата хляб и кисело мляко да купувам, че жената е на четиричасова работа, та цял ден не се прибира от работилницата.
С Митето нещо ни хваща скуката – ега ти трагедията, то си е типично ежедневие! Но го слушаме, утре може на нас да се наложи някъде да изливаме душата си. Пазарна икономика – ти му се оплакваш, той на теб, и се поразтоварвате малко. А Пешо казва нещо, ...