Когато мъжът е влюбен
Свята е любовта за мъжа. Като икона, пред която само пред нея се прекланя и смирен, отправя молитва към сърцето на любимата жена. И генералът, печелил битки, попада в плен на любовта. И лекарят, лекувал хора, се разболява от обич. Дори строителят, свикнал да носи тежки камъни, с грубите си ръце копнее за прегръдка. Мъжът е силен по рождение, а цял живот се възпитава в чест и достойнство. Стъпка по стъпка, той върви по своя път и се изгражда като личност. Стреми се към успехи, а мечтата му е да достигне ниво, в което на него може да се разчита. Силата не се побира в тялото му и той има нужда да закриля, да бъде опора. Да знае, че е нужен и че някой може да му се довери. Влюбеният мъж е пълноценен. Труди се с желание. Отговорностите му на работа не му тежат. Докато работи, той подрежда живота си така, както е искал винаги. Любовта превръща мечтите в планове и те са постижими, а не някъде далеч. Тя е единственото нещо, което носи тъга, а мъжът не бяга от него. Стреми се да я запази и хвърля всичките си сили, за да задържи своята любима. А когато тя все пак си тръгне, той пада изтощен и всичко мъжко започва да се гради от нула. Останал без чест, загубил достойнство, разголил душата си, мъжът се чувства безсилен. Знае, че все някога и това ще мине, но тъгата е построила вече дом в сърцето му. Тъга, която ще се опитва да го пази, да го съхрани от нова любов. Мъжът не може да свикне с тишината. Не харесва мълчанието. Когато е влюбен, той иска да му казват, че е обичан. Толкова е хубаво да чуе тези думи, че той забравя за раните, които любовта му нанася. Остава назад и огънят, който е опустошил сърцето му и живота пулсира с нов ритъм. Пред мъжките очи има само слънце. Толкова силно свети, че заслепява. Не вижда недостатъците, не се пази и споделя всичко на любимата жена. Ако искаш да измамиш някой мъж, направи го тогава, когато той е влюбен. Толкова е уязвим, че дори няма и да разбере, а даже и ще ти благодари. Обича ли, в сърцето му е океан от добро. Прощава и забравя. Раздава и не пести. И всичко това, защото е влюбен. Събужда се и заспива с мисълта за любимата. Всичко, което се захване го прави с лекота. И именно в такъв момент хората виждат и талант, неподозиран досега. Влюбеният мъж е изобретателен и всяка изкарана с труд монета е разпределена за нещо, с което може да зарадва жената, която обича. Любовта изключва възможността мъжът да се погледне отстрани. Дори да изглежда смешен в очитена другите, той си мисли, че всички му се радват за това, че обича. Тогава не разбира лудостта си и смята, че е просто обич. Няма пречки да сбъдва мечти, за които преди време са му се стрували непостижими. И въпреки, че пулса му е ускорен, той е по-здрав от когато и да е било. Когато мъжът е влюбен, той не слуша никого. Не взема мъдрост от старите хора и не се вслушва в съвети. Обича ли, вярва само на своята любима. А не знае, че любовта не е вечна. Тя е като в галерия с красиви картини. Гледа, съзерцава, радва се, но все някога трябва да излезе от изложбената зала и да остане спомен, че изкуството всъщност е далеч от него.
Влюбеният мъж е борбен. Той пази любимата си жена.
Силен е.
Защото силата е в любовта, а любовта дава сила.
Явор Перфанов
11.05.2019
© Явор Перфанов Всички права запазени