2.02.2021 г., 8:29 ч.

Когато небето ти е граница 

  Проза » Разкази
589 0 2
1 мин за четене
Значи седя си на опашката пред А¹, нали сега вече е модерно навсякъде да има опашки и пред мен - баща с момченце, 5-6 годишно.
Огромна шапка, зачервени от хладния въздух бузета.
Бърбори си нещо, щъка насам-натам...
Изплезва ми се.
ФинтирАх го - изплезвам му се и аз.
Клякам, малкият се приближава. Гледа ме - мълчи. Приближава се още малко.
- Какъв искаш да станеш като пораснеш? - пита ме.
Замислям се, хваща ме неподготвен...
- Мъничък. Като тебе.
- Уф, това е тъпо. Готино е да си голям...
Поглеждам таткото отдолу нагооре, смешно му е - кво да му е...
- Да си голям е по-тъпо, повярвай ми. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Филип Филипов Всички права запазени

Предложения
: ??:??