2 февр. 2021 г., 08:29

Когато небето ти е граница

880 0 2
1 мин за четене

Значи седя си на опашката пред А¹, нали сега вече е модерно навсякъде да има опашки и пред мен - баща с момченце, 5-6 годишно.
Огромна шапка, зачервени от хладния въздух бузета.
Бърбори си нещо, щъка насам-натам...
Изплезва ми се. 
ФинтирАх го - изплезвам му се и аз.
Клякам, малкият се приближава. Гледа ме - мълчи. Приближава се още малко.
- Какъв искаш да станеш като пораснеш? - пита ме.
Замислям се, хваща ме неподготвен...
- Мъничък. Като тебе.
- Уф, това е тъпо. Готино е да си голям...
Поглеждам таткото отдолу нагооре, смешно му е - кво да му е...
- Да си голям е по-тъпо, повярвай ми.
- Не е! - разсърдих го май.. И ся?
- А като пораснеш какъв искаш да станеш? - питам.
Оправят му се леко, намръщените веждички.
- Командос.
- Това е голяма отговорност.
- Няма проблем, вкъщи всичко правя сам...
- Не те ли е страх?
- Не, аз ще съм смел като татко и умен като мама!
Гледам го Джуниър - парче месо, нелепа шапка, червени бузи и най-чистите кафяви очички...
- Не се и съмнявалм, че ще се случи, приятел. - грейва детето и се захваща с новото приключение, да разучава един банкомат.
- Така е докато са малки - бащата - Знаеш как е...
Вглеждам се - човекът наистина се радва. Въпреки шибаното време, въпреки скапаната държава, въпреки бърсането на сополи, тъпите въпроси, безсънните нощи.
Щастие на крачета, а и говори...
Какво да му кажа? 
Усмихвам му се криво:
- А аз, като малък, исках да стана полицай...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Филип Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...