audio_master (Димитър Димитров)
15 16
19.10.2008 г., 13:21 ч.

Кой съм аз 

  Проза
1514 0 4
1 мин за четене
  Кой ли е този човек, който стои срещу огледалото? Това аз ли съм, онова момче с русите коси, което с отвертка е тичало да поправя стари телевизори? Аз ли съм момчето с кестенявата коса и големите мечти? Онзи напорист младок, увличащ се от електрониката и музиката, но вече като че ли го няма. Всичко, което правех онези години, беше със страст и желание. Спортувах, обичах и не презирах! И така времето минава, мечта след мечта се реди, а светът остана без пари и много лесно взе да ги руши. Всеки ти казва какъв да бъдеш, а аз дори не разбрах кога всичко се промени. Осъзнах, че светът не толерира слабия! Не обича мекушавия! Кой съм аз ли сега? Човек, опитващ се да живее нормално. Младеж, страхуващ се от лошите изненади на бъдещето и харесващ 80-те години. Ако съм в грешка, че имам принципи и все още понякога мечтая, то моля, извинете ме! Хобита имам две, музика и писателство са те. Любов - никога по две! Ценител на виното и романтиката съм аз, но не изпадайте в екстаз! Кусури също имам си аз, но не обичам да ги изричам на глас.
  Така вече на двадесет и една, хванал хляба си в ръка и мисли, понякога изпълнени с тъга, подхващам писалка в ръка.

© Димитър Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много се радвам,че точно това мое произведение успя да получи,толкова хубави коментари!Благодарности към всички!
  • Огледалото...сякаш винаги, когато търсим себе си посягаме най-напред към него с надеждата, че там някъде в отражението ще открием кои сме всъщност и ще разпознаем своя си образ...но сякаш винаги забравяме, че огледалото всъщност не може да види нищо в нас, а ние сме тези които виждаме и чувстваме и ако не можем да познаем отражението, което стои срещу нас, може би това е така, защото сме изгубили пътя към себе си или самите себе си...Понякога се чудя дали ще дойде ден, в който като се погледна в огледалото и ще мога да кажа "Ето това съм аз!" И дали можем наистина да бъдем себе си в свят, който не е себе си и в който да бъдеш себе си означава да бъдеш и някой друг...?!
    Благодаря ти за хубавия разказ, накара ме да се замисля за доста неща и може би да направя крачка към себе си Поздрави!!!
  • Ех, звучи ми познато(не електрониката ), а търсенето и намирането на себе си. Въпреки трудностите трябва да извървим този път и от опит се убедих, че готови рецепти няма в този живот, така че забъркай си собствен сладкиш от електроника и думи И най-важното бъди такъв, какъвто си, а не такъв, какъвто искат да си! Успех!
  • ех, докосна ме този разказ... Електроника... не знам дали и ти като мене имаш спомени в които си малък и се чудиш как ли да си направиш радио от чаркалаците които си огепсал от старите телевизори на съседите, които държат на тавана на къщата а ти се промъкваш горе на пръсти и сърцето ти бие и отваряш стария "електрон" и хващаш с пръсти елементите (както ти падне, или по-скоро съобразявайки се с това кой елемент има по хуваб и нитересен цвят) и ги вадиш с бързи постапателно-възвратни движения целящи да се откъснат крачетата. Правел ли си си детекторен приемник? Харесваш 80-те. Падаш ли си по ню-уейв? Да, и аз често се гледах някога в огледалото и се питах "мамка му, човече, какво остана от теб... изгубих те, там - в миналото ми"... Поздрав за разказа!
Предложения
: ??:??