Коледен разказ

Коледен разказ


И днес тя бързаше да се прибере от работа, защото знаеше, че я чакат в къщи. Минавайки по ул. ”Рилска”, тя реши да се отбие в един магазин за коледни играчки, тъй като вече наближаваше най-светлият и приказен празник, беше време да започне коледното пазаруване. Влизайки в магазина, който беше пълен с хора, въпреки късния час, Анн започна да разглежда захласната от отрупаните рафтове , които бяха прилежно наредени с най-разнообразни коледни украси. Жената с червените къдрици започна да избира и да слага в кошницата всичко, което и хареса, но отивайки на касата, за да плати се наложи да върне повечето работи, тъй като не и достигаха пари да плати всичко. В крайна сметка като излезе от магазина натъжена погледна в чантата, за да се убеди, че е останало нещо.
Макар и с променено настроение, тя продължи да мести малките си и уморени крачка, колкото може по-бързо. Замислена за това как ли ще мине поредната Коледа, какво ли ще се случи и изобщо ще се случи ли нещо, тя се усмихна приближавайки входната врата на малката и къщичка, която сега отрупана със сняг изглеждаше още по-малка.
На входната врата я посрещнаха двете и деца, които и се нахвърлиха да я прегръщат, питайки я защо е закъсняла. Преди да прекрачи прага на входната врата, както обикновено тя погледна в пощенската кутия, но тя беше празна. Влизайки я лъхна топла вълна, която се носеше из цялата къща от малката печка, намираща се в кухнята, където влезе след като си остави палтото. Момичето и момчето я следяха навсякъде и я разпитваха какви приготовления ще правят за празника.
- Мамо, мамо нали и тази година ще имаме елха и ще я украсим много хубаво? – тичаше малката Сузи след нея и викаше развълнувана, а русата и коса се вееше след нея, сякаш я следеше.
- Но, мила, разбира се, че ще имаме елха, та нали всяка година сме имали – ходейки от едната стая в другата, Анн им отговаряше, бързайки да приготви вечерята.
- А за тази Коледа баба и дядо ще дойдат ли? – обади се и Тони, разглеждайки в чантата на майка си, за да провери какво е купила.
- Ако им се обадим, сигурно ще дойдат. А ти какво ровиш там, малък палавнико, какво търсиш?
- Намерих няколко играчки за елхата. Сузи, хайде да отидем в нашата стая да ги разгледаме и да помислим как ще украсим елхата, защото празникът наближава, само след няколко дни е. – Викна с усмихнати очи Тони, правейки се, че не чува майка си, и ръкомахайки с ръка на сестра си, тръгна да излиза от кухнята, в която изморената жена правеше вечеря.
Така изминаха и последните дни до светлия празник. Вече беше Коледа.
Днес Анн не беше на работа, но въпреки това пак стана рано, за да започне с приготовленията за вечерта, когато щяха да пристигнат родителите на нейния съпруг. Децата тичаха покрай нея огласяйки къщата с игриви викове и смях. Анн също беше празнично настроена и вършеше всичко с удоволствие. Денят се изпързаля много бързо и неусетно за всички. Дойде и часът на пристигането на баба и дядо, които милата жена посрещна с отворени обятия, тъй като това бяха единствените и близки. Всички се наредиха около богато украсената маса, отрупана с различни ястия, приготвени от любимата мама. Баба и дядо изчакаха децата да се навечерят и им дадоха подаръците. Те щастливи и доволни се оттеглиха от масата и отидоха да играят. Вечерта вървеше добре, тримата останали на софрата се бяха захласнали в приказки, тъй като не се бяха виждали от доста време. В това време на вратата се звънна и децата викнаха, че ще отворят те. Всички бяха учудени, тъй като не чакаха никого. Тогава Сузи изтича при майка си и и каза, че някакъв чичко я търси. Замислена кой ли може да е по това време, Анн се отправи към входната врата. Още на първата крачка, тя се усмихна, защото си помисли, че може би нейният любим съпруг се завръща в къщи. “Сигурно е изчакал празника, за да ме накара да повярвам в неговата чудотворност?!” – помисли си развеселената от мечтите си жена. И наближавайки вратата тя вече си представяше как го прегръща; как топлите й и дълго сдържани сълзи се изливат върху рамото му; как се докосва до дългоочакваните му устни и ги слива с нейните. Мислеше си как ще седнат отново на масата, но този път всичко щеше да бъде различно, тя щеше да е с нейния любим, на който вече беше простила всичко и дори беше забравила защо е отсъствал, сега за нея най-важното щеше да е, че той е при нея и при децата й. И правейки и последната крачка, която беше нужна, за да стигне до входната врата, и продължавайки да мечтае да види Стив, премахвайки нещото, зад което беше скрит посетителя, тя извика името на Стив, а в гласа й се усещаше нейната настоятелна молба. Молба, прекъсната от Сузи, която събудила се от виковете на майка си, стоеше до леглото й и триеше сълзите.
- Но мамо, защо... – учудена от това, което вижда за първи път, питаше малката Сузи.
- Няма нищо миличка, мама просто сънуваше, няма нищо – отговори Анн, спомняйки си за съня си и размишлявайки какво ще се случи на този ден, защото и в действителност при тях беше Коледа.
Тя стана умислена от кревата, но денят и мина бързо и тя дори не забеляза кога беше дошла вечерта, защото децата и помогнаха да се свести и да не забравя действителността.
Всичко и вървеше като в съня. Подредбата на масата, очакването на бабата и дядото, тяхното пристигане, подаръците... а ето го и най-очакваният момент, чу се и звън на вратата. Но този път Анн нетърпелива изтича тя да отвори, мислейки си, че сънят и се превръща в реалност. Отваряйки вратата с широка усмивка на уста, със силно и бързо тупкащо сърце, с вперен поглед към вратата тя видя пред себе си един просяк. По едно време, потъналата в очакване жена се позамисли дали отново не сънува, но виковете на децата й и показваха действителността, от която не можеше да избяга.
И на тази Коледа Анн не разбра защо този празник е най-светлия от всички, тъй като за нея това беше просто поредната Коледа, на която не се случваше нищо по-различно от миналите.