КОЛЕДЕН ЗЕВЗЕКЛЪК
Нахлузи набързо ръкавици, нахлупи феса и изхвръкна през вратата, догонван от премесената от звука на телевизора къщна гълчава и аромата на зелеви сарми.
Не го гонеше навън предколедната суета на домочадието, а желанието му да остане насаме и да сътвори план за традиционният си Коледен зевзеклък. Хич не му беше лека задачата. За 30-ет и кусур години семеен стаж, какви ли не беше ги сътворявал: и яйца в обувките беше им слагал, и лют червен пипер в сместа за кекса, и... абе всякакви.
Драго му беше на Зевзек Кольо, мило и даже леко сълзливо, като гледаше нагоре към украсените с цветни лампички и гирлянди прозорци на панелната си обител. Синовете от странство се бяха върнали, жена му с тави, тигани и тенджери в кухнята жонглираше, кучето от кеф се чудеше в чии крака да се завре, а и гост за трапезата си имаха. Коледно му беше отвсякъде, само дето зевзеклък наум му не идеше.
Завъртя се из кварталната градинка, пресече и отсреща из пазарчето, позагледа се в сергията с пират ...