„Сняг. Пухкав сняг е обсипал цялата повърхност три седмици преди Коледа. Домашната печка поема дървата едно след друго. Температурата в къщата е близа до тази в сауна и създава на стопаните и необходимия коледен уют. Всички са някак по-добри, не отдават значимото на дребните неща, които биха ги раздразнили по всяко едно друго време на годината. Събират пари, слушат внимателно детските приказки и се стараят да удължат с още една година времето, в което малките да вярват в Дядо Коледа.
Идва и Бъдни вечер. Пищна трапеза с все хубави неща, както повелява традицията. Дядото разчупва питката с треперещи ръце и с умиление подава на останалите по парче топъл хляб. Хем им дава хляб, хем им хвърля по един поглед пълен с любов. Хляб, поглед.. Хляб, поглед. Започва кратко ровене, за да се намери паричката. О, изненада! У най-малкия е! Ех, че радост. Не, няма да я харчи. Тя ще му остане за късмет през новата година. Пък знае ли се. Може да удари джакпота от тотото и наистина да стане човекът с пари ...