Над селото се спусна мрак. В сивите къщи светнаха прозорчетата като очи на дете. Голите дървета протегнаха клони към небето. Тъгуваха по отминалото лято и красивата Есен. Кучетата се бяха свили на топло под стряхата и зъзнеха от нощният хлад, който проникваше през кожата и щипеше хълбоците .

От небето заваля пухкав сняг. Снежинки затанцуваха в лудешки танц. Въртяха се без да се докосват като малки балеринки. Бяха красиви и изящни- блестяха като диаманти в нощната тъма. Скоро земята побеля, покрита в топъл и дебел юрган. Всичко наоколо стана приказно красиво, а в душите се разля топлина.

В една малка сива къща на края на селото, на прозореца се бяха настанили две дечица. Момчето гледаше с големите си лешникови очи как снегът покриваше земята с пухкава пелена. Кестенявата му коса бе късо подстригана. Имаше тъжна усмивка на лицето си. Момичето със смарагдов поглед се взря в леглото до него.

Там лежеше млада жена с бледо и изпито лице. Капчици пот се стичаха по нейното чело, а кестенявата й коса бе мокра. Тя бе затворила очи, но по лицето й се четеше мъка.

- Как си, мале?- попита детето.

Жената с мъка отвори очи, потъмнели от болестта. Едва промълви:

- Добре съм, чедо! Не се кахъри!

- Дано тате си дойде скоро.- прошепна момчето по-скоро на себе си.

За Коледа си пожела само баща му да се прибере от път. Той работеше далеч в големият град. Бяха му се обадила, че майка им не е добре и й трябва лекар.

Сега чакаха със свити сърца завръщането му и се молеха да си дойде преди да е станало твърде късно. Те обаче знаеха, че пътят е дълъг.

Малкото момиче сключи ръце в молитва и затвори очи. Тихо шепнеше със свито от болка сърце:

- Моля те, боже! Стори чудо, нека мама се оправи! Прати й лек!

После братче и сестрите се сгушиха на съседното легло под пухените завивки и заспаха неспокоен сън.

На сутринта снежна белота бе покрила света. Дърветата бяха с нова премяна. Навън се продължаваше да вали сняг. Покривите на къщите се завиха с пухкав бял юрган. Коминчетата пушеха, а вред се подготвяха за Бъдни вечер. Селският път вече не се виждаше. Там на края на селото се синееше една малка кола. Мъж с прошарени коси излезе от нея и заоглежда побелелият селски път в това забравено от Бога място. Той видя близката къща и тръгна с бавни стъпки, накуцвайки към нея. Слезе по стръмните стълба и почука на вратата.

От вътре му отвори момче, което го оглеждаше любопитно.

- Здравей- поздрави мъжа- Къде е татко ти? Имам нужда от помощ. Закъсах тук по-надолу.

- Татко работи в града. Няма го, чичо.

- Ами майка ти? Имате ли телефон?- попита с надежда той.

- Мама е тук, но е много болна- отвърна детето.

От очите му се отрони сълза и се търкулна по бузата му. Детето бавно я избърса с опакото на ръката си. Сърцето на мъжа се сви от мъка. Той преглътна топката, която бе заседнала в гърлото му и прошепна:

- Аз съм лекар. Мога да помогна. Изчакай ме тук да взема чантата си.

Върна се до колата си, накуцвайки. С мъка се наведе да вземе чантата си от вътре. Когато се върна, детето все още го чакаше, но в очите му вече се четеше нещо различно. Надеждата се бе върнала в детското сърце и той се усмихна едва едва.

Влязоха в къщата и там на леглото лежеше една бледа жена, дребна и с изпито лице. До нея седеше малко момиче и галеше нежно потното й чело.

Мъжът седна до болната и извади от чантата си слушалки. Преслуша гърдите й, пипна горещото й чело. Извади от чантата лекарства и ги даде на момчето. Каза:

- Дай й по едно от тези сега, на обяд и вечерта.

- Чичо, ние не можем да платим. Нямаме пари- промълви детето.

- Нищо, само искам да ме заведете някъде, където има телефон. Трябва да се обадя.- отвърна мъжът с прошарената коса.

- Ти си нашето Коледно чудо.- отвърна зеленоокото момиче .

- Майка ти ще се оправи. Обещавам- усмихна се през сълзи мъжът.

Скоро жената отвори очи, а погледът й се промени. Тя стана от леглото и прегърна децата си. Мъжът, който им помогна бе продължим по пътя си, след като слънцето бавно грейна и разтопи снегът по пътя. Може би все пак щеше да успее да се прибере за Коледа при старата си майка.

Сърцата на децата се изпълниха с надежда след като Бог им бе изпратил най-хубавият коледен подарък.