Над селото се спусна мрак. В сивите къщи светнаха прозорчетата като очи на дете. Голите дървета протегнаха клони към небето. Тъгуваха по отминалото лято и красивата Есен. Кучетата се бяха свили на топло под стряхата и зъзнеха от нощният хлад, който проникваше през кожата и щипеше хълбоците .
От небето заваля пухкав сняг. Снежинки затанцуваха в лудешки танц. Въртяха се без да се докосват като малки балеринки. Бяха красиви и изящни- блестяха като диаманти в нощната тъма. Скоро земята побеля, покрита в топъл и дебел юрган. Всичко наоколо стана приказно красиво, а в душите се разля топлина.
В една малка сива къща на края на селото, на прозореца се бяха настанили две дечица. Момчето гледаше с големите си лешникови очи как снегът покриваше земята с пухкава пелена. Кестенявата му коса бе късо подстригана. Имаше тъжна усмивка на лицето си. Момичето със смарагдов поглед се взря в леглото до него.
Там лежеше млада жена с бледо и изпито лице. Капчици пот се стичаха по нейното чело, а кестенявата ...