Лина не обичаше зимата, студено, заледено, сиво, а сега още повече не я харесваше, нали тази есен се запозна с малкото мравче Янко, а мравките през зимата не излизат...
Двамата се срещнаха в градината, под ореха, където е големият мравуняк на мама мравка Незабравка. Малкото момиченце помогна на Янко да прибере зимнината си в мравуняка. Даже сподели с него и бисквитките си. Двамата много се харесаха и си обещаха да се видят отново напролет, отново там, под ореха! 
Лина ходеше на училище, помагаше на майка си вкъщи, кога да изхвърли боклука, кога да нагледа братчето си. Лина имаше мъничко братче, Петьо, на три годинки. Много палав и изобретателен, та понякога и за миг не можеха да го оставят сам. 
Днес майка им се обърна да измие една ябълка на мивката и да им я нареже на парчета, за да хапнат, а Лина пък пишеше домашното си на кухненската маса, през зимата всички бяха предимно в кухнята, където беше най-топло, когато Петьо реши да бръкне с два пръста в контакта... Добре, че майка им се обърна и видя опасността. Извика му силно:
- Петьо, какво правиш? Бързо се дръпни от контакта! Колко пъти трябва да кажа, че е много опасно да се пипа там? Затова и капачета сложих, а ти... Какво си направил? Къде е капачето? 
Малкият Петьо с мъничките си пръсти бе извадил капака и сега... Добре, че мама го видя... - помисли си Лина. Тя се натъжи при мисълта за опасността, която се бе разминала на косъм. Обеща пред себе си, че ще бъде по-грижовна и внимателна с братчето си. 
- Петьо, нали знаеш, че наближава Коледната вечер и джуджетата на дядо Коледа обикалят и наблюдават всички деца дали са послушни, правят ли бели и след това си записват в тефтера кой колко е послушен и дали заслужава подарък! - говореше майка им. 
А Лина си мислеше: аз винаги съм много послушна, не притеснявам мама, ходя на училище редовно и си пиша домашните, а до сега последните години дядо Коледа все оставя под елхата само един подарък за двама ни... Ето, миналата година ни донесе оранжево мече, за да можем да си играем и двамата с него. Вероятно джуджетата не са успели да изработят толкова много подаръци, така каза мама, като я попитах защо не ми е донесъл куклата, която си поръчах... А предишните години, спомняше си момичето, когато Петьо още не беше се родил, под елхата все имаше някакво лакомство, играчки нямаше...
- О, не, сети се Лина, като бях на три получих малка прекрасна кукличка, Роси, толкова й се зарадвах... Нищо, че се събира в шепите ми. Още си я пазя, но ми се иска да имам голяма, руса кукла, която да може да седи, да мога да й правя плитка... Да има дрешки за преобличане... Ех... Дали тази година ще я получа?
Вечерта Лина заспа с надежда тази Коледа да получи мечтаната руса кукла. Сънува нещо много интересно. В съня си видя един снежен дворец, пред него стояха елените на дядо Коледа, шейната беше пълна с подаръци, а на мястото на дядо Коледа седеше... Янко, малкото мравче, което беше облечено като кочияш. Веднага я позна и я поздрави:
- Лина, здравей! Тази година ще помагам на добрия дядо Коледа да занесе подаръците на послушните деца, но не успях да се включа в изработването на играчки, знаеш, това не е лесно, започва се от рано и джуджетата не винаги успяват да направят достатъчно, в едно семейство с повече деца няма подаръци за всяко едно, а често се случва да има един общ подарък. Но искаш ли да ти издам една тайна? - попита Янко. И без да дочака отговор продължи:
- За теб тази Коледа има кукла, руса, с красиви тоалети, но за братчето ти ще има само лакомство! Времето не е стигнало да се изработят всички желани играчки. Дядо Коледа ми каза, че ще ти донесе кукла, защото си много добра сестра, а и помагаш освен на майка си и на мен, на всеки, нуждаещ се от помощ. Постъпката ти спрямо мен натежала, било решено да получите влакче, с което да си играете заедно с братчето ти. 
Лина първоначално засия! Но бързо радостта й се измести от тъга... А братчето й, то не обича кукли, няма да си играе с нейната, а мечето от миналата година вече е с едно око и едно копче на място на другото, от непрекъсната игра бяха загубили едното око на Мечо. 
- Янко, здравей, не знаех, че през зимните месеци излизаш от мравуняка си, радвам се да те видя, но за новината която ми сподели, мисля си, че е по-добре да получим влакче с брат ми, защото той е мъничък и ще страда без играчка, а аз... Аз съм голяма, знаеш, че съм на седем и мога да почакам за куклата... - каза Лина. - догодина ще ми я донесе...
- Ех, че си добра сестра, ех... - Янко подскачаше с големите си зелени ботуши. - Добре, ще предам желанието ти на дядо Коледа. 
Лина се сепна. Събуди се с усещането, че тази Коледа дори и да няма кукла за нея, ще има подарък, подходящ и за братчето й. 
А празникът бързо дойде. На Бъдни вечер всички от семейството се бяха настанили на празничната трапеза, елхата светеше, Петьо сияеше още повече, радваше се на топлината и коледните украшения, очакваше да намери на другата сутрин подарък под елховото дърво! 
Двете деца си легнаха след вечеря и дълго не можаха да заспят от вълнение и нетърпение. Накрая се унесоха в сън... 
На следващата сутрин майка им ги събуди:
- Деца, ставайте, честита Коледа, не сте ли любопитни дали има подаръци за вас под елхата?
Лина и Петьо изтичаха в хола! Под елхата имаше голям пакет, красиво опакован с подаръчна хартия в златист цвят, а върху нея имаше фигурка...усмихнато мравче, което държеше пакет с панделка! 
Лина ахна, веднага разпозна своето приятелче Янко. Имаше и етикет с нейното име! И, о, чудо! Имаше и втори подарък, с името на братчето й, Лина не можеше да повярва! Отвориха пакетите, а в нейният имаше така очакваната руса кукла, братчето й получи влакче. Децата подскачаха, радваха се, Лина място не си намираше. 
- Чудо, мамо, моето коледно чудо, сбъдна се желанието ми за кукла! - говореше момиченцето. 
- Ти заслужаваш, моето момиче, честита и весела Коледа! - каза майка й. 
В коледната вечер Лина заспа с куклата в прегръдките си. Присъни й се отново Янко. Тя много се зарадва, искаше да сподели с него какво се беше случило. 
-  Янко, здравей, знаеш ли, аз очаквах само един подарък, както говорихме с теб, а получихме два, щастлива съм, имам своята кукла, а Петьо влакче. И той много се радва. Ти какво каза на дядо Коледа? Какво се случи?  - попита детето. 
- Казах аз на дядо Коледа, предадох му точно твоите думи, а той само се усмихна и рече: 
- Да, в духа на Коледа! Да се откажеш от своето желание, за да зарадваш близък, да направиш добро другиму и да се почувстваш щастлив, сякаш десеторно си сбъднал мечтата си... 
- И повече нищо не ми каза, само ми даде още един пакет за вашето семейство и каза да сложа етикет за Петьо върху него. А върху първия да напиша твоето име. 
- Истинско чудо! Моето коледно чудо! - радваше се Лина. А Янко й се усмихваше... 
Майката на Лина и Петьо влезе в стаята на децата, да ги нагледа, да ги завие. Петьо се беше отвил, а Лина стискаше в прегръдките си куклата и се усмихваше насън... 
- Коледа е! Нека е щастлива!  - прошепна майката и излезе от стаята.