Ето, че Коледа и почивните дни се отцедиха към канализацията на градската мрежа. Материалното да, ала духовното остана и затрептя. Тези крехки мисли на доброта, съчувствие и съпричастност към ближния, за здраве и благополучие, за спасение на душата, за мир. Мисли разчупващи оковите на този грешен свят, изискваха енергия за да бъдат извисени високо над сивото ежедневие и битовизма на средният жител на Гетото. Те просветляваха рядко в средностатистическата му глава и в такива моменти се пазеха като редки бисери.
Този безропотен труженик , стълб на социалната клетка разбираше, че това което му се говори от телевизора не съвпада с никое от тях и бледнее като стъкълца пред диаманти.
На подсъзнателно ниво знаеше, че в тези дни дядо Коледа не произвежда Кока кола и не я разпространява в магазините, нито че коледната звезда е на върха на елхата.
Не, не могат! Не могат да го объркат българина с разни ми ти завъртулки. От времето на дедите си знае: Прасето се коли по Коледа и виното се лее обилн ...