Колежката Делчева,или...12

                      Колежката Делчева или Пъстротата на живота   12

            Мариела беше другата служителка.

 Зает с подготовката на дипломната си работа, не обръщах внимание на нови запознанства, караме както Ангел от тайфата образно се изразяваше, на стари кримки, изпитани в боя през годините.

Тя тогава  беше втори курс и живееше с родителите си, но се правеше на независима от тях. И подскок,подскок, и хайде в къщи .Обичайния ритуал по сваляне на дрехи, лягане под завивките и изведнъж се разплака.

- Всички мъже сте еднакви, сваляте звезди, докато вкарате някое момиче в леглото

- Добре де, не всички сме такива, хайде ставай и се обличай

- Да бе, разсъблече ме, а сега да се обличам

И отново тихичко захлипа

- Хайде стига си циврила де, всички се раждаме голи, после ни обличат

Така ме беше затиснала, че едва мърдах

- А ти обичаш ли ме

- Малко - й отговорих

- Уф, добре, че не е много

- Добре де, защо плачеш тогава

- Защото съм гола - не спираше тя

- Ами обличай се, ей ги дрехите ти, не съм ги скрил

- А искаш ли да спим

- Искам, минава 10 вечерта

- Но, като нямаме пижами, как ще спим - продължаваше тя

- Мариелче, язък ти за хубавото име, само плачеш, ами то му писва на човек

- А ти гол ли си

- А не, с потури съм

- Лъжец, гол си, нали го пипам

- Е гол съм, ти да не си облечена

Умръзна ми тази игра. Ще се правя на умрял, няма да мърдам и да говоря

- Чудно, гола съм а не ми в студено, от одеалото ли е... Ей, какво ти е, болен ли си, Петенце, не умирай точно сега, очите ти са подбелени, сърцето ти е спряло.

Как няма да спре, то от дясната страна няма сърце, бе маце, къде го търсиш

- Пете, няма да правя вече така, не излезе сполучлив филм, прави с мен каквото искаш

- А не, ти прави с мен каквото искаш, иначе умирам отново

Ръчичките й започнаха да ме пипат навсякъде, увери се, че съм жив.

- Така се изплаших,...тежа ли ти така,...нее, не мърдай. Добре ми е, не мърдай, нека само аз

Тялото й подскачаше върху ми. Примърда още 2-3 пъти и се укроти, галеше ме в захлас.

- Глупаво се държах нали, импровизирах и аз не знам точно какво, нормална съм, нормална жена съм. Колежките все ги разправяха едни измислици, а аз им се вързах.

Идваше често у нас, любехме се, но аз имах доста ангажименти, чакаше ме стаж, защита, държавен изпит и това ми идваше в повече, пък и тя беше второкурсничка.

- Мариела, ти да не си бременна, виждаш ми се понаедряла - провокирах я една вечер

- Браво бе , за Гинес си, да ми изместиш спиралата, бременна, ама друг път

А след седмица я изненадах

- Харесваш ми много, обичам те малко, обаче не знаеш колко много изпити имам на главата. Два поправителни, ако ги взема  следва дипломна работа, държавен изпит, а ако не ги взема край на следването и трябва да работя - излъгах за да има ефект - Хайде да скъсаме за сега, да се заема с учението, а има време да бъдем заедно. Бъдещето е пред нас

Стана чудо, поплака малко и се разделихме.

И останах втрещен когато мама я представи

- Госпожа Томова, и тя е възпитанничка на Математическата и на Университета.

Мариела ме изгледа, усмихна се подло и аха да ми намигне с око.

А тя станала снаха на личния ни лекар. Била счетоводителка някъде, но лелките я тормозели, и доктора помолил мама да я вземе във фирмата. Мама споменаваше, че снахата на доктор Томов работила при нея, и била много добра служителка, даже не се е възгордяла, че свекърът й е известен лекар.

- Това е госпожа Милева, госпожа Гочева и госпожа Цветкова - представяше мама официално и другите служителки - Тази е госпожа Велчева, и госпожа Колева

Все хубави и изпънати мадами. Възможно е да съм ги срещал по улиците или служебния паркинг, но и толкова красиви жени има, че къде да гледам по-напред.

Е , тук вече трябва да я карам по-сериозно, не може само да съм подвластен на системата ''чук-чао'', не че умръзва. То по-интересно е самото бръмчане при свалката, отколкото  после самата

механика и празни обещания. Мдаа, по-сериозно със служителките, няма да ми навреди.

И мама с присъщия си респект  представи и мен

- Ето това е експерт-счетоводителя, ще работи с нас. Но, да сме наясно, даже и да ви е симпатичен, настрана от него, имате си семейства, деца. Не искам размирици из фирмата или в семействата ви. Както сме се разбрали, отново никой да не гледа в чуждата паничка, ако от нещо не е доволен да се обръща към него, или към мен. И една подробност, той е мой син.

Не разбрах тогава, предпазваше ли ме или попари надеждите им.

            Махнах неопределено с ръка. Татко ме изгледа, погледна стенният часовник, изглежда и той беше огладнял

- Хайде, момчета готови сме, заповядайте - весело ни покани мама

Вечерята в къщи мина на ниво, отново с наздравици и  смехории.

Двете жени изглежда си допаднаха, говореха си  нещо тихичко, кимаха с глави, все едно се познаваха от хиляди години, гледаха се с добродушни очи.

А татко не се оплакваше от неплатежоспособни клиенти за бетон и варов разствор, трябваше ли да го разочаровам, че съм подходил доста нестандартно спрямо тях, не чрез заплахи за физическа саморазправа, а просто използвах фирма на Иван и Поля за  строителен технически надзор, за временно спиране на обекта, докато даден клиент не изплати задълженията си.

На тръгване мама любезно предложи на Силвия

- И ако имате време наобикаляйте ни тук или в Експерт Счетоводната къща ''Корект''

Вървяхме прегърнати в тихата нощ, само стъпките ни отекваха по тротоара

- А ''Корект'' семейна фирма ли е - наруши мълчанието Силвия

- Даа, така може да се каже, мама е Лука Пачиоли, аз Бенедик Котругли. Мама беше много щастлива, че ме приеха в Икономическия. Тя още с първите стана експерт-счетоводител, регистрира фирмата. А татко беше недоволен, защото не ме приеха в ИСИ. Издържах и аз изпити за експерт-счетоводител, после Оценка на предприятия и бизнес, но мама е представителното лице, Президента на '' Корект''. А знаеш ли, кооперацията, апартамента в който живееш е дело на Иван и Поля като архитекти, а фирмата на татко като строител, това беше пилотният им проект. После клиентите проявиха интерес към  новото архитектурно виждане за жилище и построиха другите блокчета наоколо. Там е било пустеещи площи, татко разучил за собствениците, изкупил ги, сменил статуса на площите и сама виждаш какво хубаво кварталче е станало.. Вертикалната планировка е също тяхно дело, подпомогнати от  фирмата на Миро и Лили. А ние с Теодор бяхме доставчици и ръководители на изпълнението, дръвчета, цветя, градинки. Посадъчния материал купувахме от Димича, така де ЕТ ''Димо Димов'', и сега има агроаптека и разсадник. Някой тогава ни завидя, вчерашни пишлемета а с такъв размах работят. По проект трябваше и паркингите да са с асфалт, но фирмата за асфалтиране се отказа в последния момент, а наближава пусковия срок.

После шефът им идва да се моли, защото ги осъдихме за общетение за пропуснати ползи. Тогава архитектите промениха проекта да бъде с бетон. Татковата фирма бе подизпълнител и предадохме обекта даже и предсрочно. А нали си забелязала едни чудновати бетонни фигурки, нещо като слкулптурки, това са подарък от техника на бетоновия възел, а Поля им намери мястото по тревните площи. Беше атракция, когато отначало с Тео и Миро косяхме с машинките тревните площи, оформяхме храстчетата или дръвчета, а Иван и Поля бяха работодатели и надзор..

Ние облечени със светло -зелени гащеризони с предпазни шлемове и бръмчим с машинките, сигурно сме ти нарушавали спокойствието тогава, а мама и Лили ни се смееха като ни носеха сандвичи и вода. Тогава се породи и идеята да поработваме нещо друго и създадохме фонда '' И ние сме хора '', разбира се , че му водя счетоводство.

Разказвах й всичко това въодушевено и може би с патос. Ръчичката на Силвия само ме стискаше понякога по-силничко в знак на одобрение

- Харесва ли ти '' Маковете '' - попитах ей така

- Прекрасно място, все едно съм в някакъв оазис, след преход из пустинята - нежно каза Силвия

- Така ли. И това е на четиримата. Беше западнало заведение, ''Здрава храна'' или ''Бързо хранене'', все тази, на някакво здружение орел, рак и щука, и се надпреварвали кой да краде по-вече от другия. Мама им водеше счетоводството и споделили пред нея, че са готови и на безценица да го продадат, само да се отърват от него. Тя ми сподели, а аз на момчетата. Бяхме запалени и от по-напред за такова нещо. Като ходехме за коли, мотори из Европа, все срещахме арт-кафе, пиано-бар, кино-кафе. Във Виена отсядахме в подобно арт-кафе, хареса ни. Там се представяше изкуство от всякакви жанрове, от живопис до пластики. Имаше пиано, а там било така, който иска и умее да свири, сяда и свири, а посетителите го аплодират, ако не заради изкуството му, то заради смелостта. Миро е ходил като дете на уроци по пиано, и тогава изсвири и изпя '' Когато бях овчарче и овците пасях ...'', едва не го ангажираха. И  у нас се зароди такава  идея.

Мама предложи това заведение, направих му оценка, купихме го. Иван и Поля изготвиха проекта.

Доста средства и усилия хвърлихме в '' Маковете'', но успяхме. Защо е ''Маковете'' ли, от моите картини. Ти си спомняш от преди години, видя ги и сега в родителите ми, и в моята къща ги има.

Иван също рисува. Накачихме някои от картините ни, но ги възприемаха по-скоро като тапети. Заведението потръгна, персонала излезе много здрав. Но нещо все му липсва на ''Маковете'', модна линия ли, или преди време както се е казвало ;; Червената нишка '', Ани дали ще може да помогне. Примерно, канят личност в Читалището, а на другия ден да е в ''Маковете'', или някой прохождащ музикант, ето възможност да стане известен. Само подхвърлям моя идея, де.

          Хубаво си е да имаш по-близка приятелка, има с кого да смениш няколко свястни приказки, кого да гушнеш в леглото, за кого да се грижиш и да се грижат за теб.

Преди за тръгнем към къщите ни по  гръцкото море, ходихме със Силвия при нашите. Все пак нали са родители, да не се притесняват къде сме, как сме.

- Деца, всичко е чисто, изпрано, има хавлии, носете си само ваши дрехи. Ние пазаруваме както дойде, ако има нещо хубаво от българския ЛИДЛ, купуваме от него, а другите неща от гръцкия, то много разлика няма де, но както решите всички. Тя, Фани,се обади, тази година лимоните били отрупани с цвят и лимони - ни информира мама

А татко допълни

- В малкото хладилниче съм сложил алкохолното и бирата, не го изключвайте, другата седмица ние смятаме да идем, нали Снеже

- Децата нали ще идват, купете от супера разни видове сладолед, да има в къщи за всички и дайте едно кашонче при Фани и Яни, та да ви е по-близо до морето, пък и заради малките, де - намеси се отново мама - И да внимавате по пътя, натоварено е. Силви, а ти да се обличаш да не настинеш, да не те продуха вятърът.

Децата вече радостно надничаха от задната седалка, сложили моторски каски на главите си, кой ти гледа по-ранния час на тръгване, отиваме на море.

- И да не си правите оглушки с Иван, карате с моторите до супермаркета, а ние с Поля и децата сме в Мерцедеса, там се сменяме. Кефя се като минем сами с мотора през нашето и гръцко КПП,  те на работа, а ние бръмчим на мотор - смееше се Лили и лекото утринно вятърче развяваше червеникавата й коса.

Обичайната подготовка, моторите изреваха и следвани от леката кола потеглихме.

        Морето синьо и тихичко. Децата цамбуркаха из водата, гонеха се из пясъка, вдигаха си тяхната детска врява. Мъжката част се изтягахме под чадърите с чаша фрапе в ръка, вече не проследявахме минаващите мацки в захлас, ами то нашите бяха много по-хубави.

Лъщяха омазани със слънцезащитен лосион, прави една до друга в изпънатите си едноцветни бански костюми. Ветрецът си изгаеше с косите им. Наистина те бяха по-чудновати, проследяваха с поглед някой мъж, после оживено го коментираха или шеговито имитираха как върви, как се почесва или препъва на равното.Скришом поглеждаха към нас за сравнение и ни се усмихваха

Харесан  пъстър свят, бих казал, и разменени роли...

следва...