11.05.2023 г., 8:25 ч.

 Колежката Делчева,или...15 

  Проза » Разкази, Други
348 1 9
Произведение от няколко части « към първа част
8 мин за четене

 

 

                      Колежката Делчева или  Пъстротата на живота ...15

 

 

 

               Скоро в Читалището бе представена книгата с пътеписи на Теодор '' С мотори на път'', която мина с голям успех. Получихме екземпляр с послание и автограф.

Представена бе и фотоизложбата му ''Моята България''. Всички бяхме горди с това.

В ''Маковете '' направихме малък подиум-естрада, мястото на пианото бе там. Ани и жените организираха'' Събота с младия таант ''. Нинка посещаваше уроци по пиано в Читалището, вземаше и частни уроци, и заедно с две момиченца изнесоха вълнуващ концерт самостоятелно и по двойки на четери ръце.

Изложбата на стари радиоапарати и телевизори, рециклирани от Миро, предизвика голям интерес. Особенно антиките на Филипс и Телефункен сред запалените колекционери на старотии, бяха високо оценени и му връчиха грамота..

- Момчета - обърна се веднъж Ани към мен и Иван - Все си мислих, че картините в старата и нова част на ''Маковете '' са от известни художници, а момичетата ви издадоха, били ваши.Какво ще кажете да организирам  изложба в Читалището, даже съм го измислила '' Картини от една изложба, е  от Модест Мусоргски взаимствах името, но и така смятам да го направя. Имаме пианистка, тя ще акомпанира на откриването с ''Картини от една изложба'', после нещо като импровизирани изпълнения на цигуларка и виолистка. Донесете платна, ще ги оформя.

Спогледахме се с Иван, наведохме виновно очи.

- Ние такова - мънкахме и двамата - Не сме професионалисти, рисуваме за нас си, за удоволствие

             Още преди да бъдем влюбени отново, бях поканил през деня Силвия на гости. Тогава й показах и ателието, някои картини. Погледът й бе привлечен от картина с полугола жена, наметната с воал, извърната глава, да не се вижда лицето й, загадъчно прикрита с лакет едната й гърда и с бенка на хълбока. Тогава се застоя пред нея, усмихна се загадъчно

- Хубава жена, хубава рисунка, а от къде си видял тази бенка. Чудесна е.

- Нали ме бяха скъсали по рисуване когато кандидатствах в ИСИ, скъсаха ме на подобен етюд, уж не била реалистична рисунка. А тук не съм рисувал модел, просто ей така от спомени, но не е събирателен образ от жени, де.

И  пак беше поклатила глава с онази загадъчна усмивка.

             С Иван решихме да представим по 20 картини, като условието е да бъдат по равен брой на изложбата, да не си мислят посетителите, че се акцентира на даден автор.

Информационен век, век на рекламата, бих допълнил.

Отново афиши разлепени  на същите места, както за книгите и фотосите на Тео, за радиоапаратите на Миро. Гледахме хората, поспират се пред тях, коментират нещо, усмихват се.

Ние си бяхме достатъчни на откриването, поне така си мислех, родители, близки, познати, няколко служителки на ЕСК''Корект'',, и разбира се неизменните сеирджии присъстващи на подобни прояви.

Няколко насърчителни думи от Ани и отговорничката на изложбата пред насъбралото се множество в залата. Ръкопляскания. Организаторката обяви изложбата за открита, добави че има бюфет алкохолни и безалкохолни напитки, бонбони, хапки на клечка. И всичко това под звуците на  

'' Картини от една изложба'' на Мусоргски.. Тиха, приятна и вълшебна музика.

- Вие сте творците, нали - попита ненадейно изскочил от някъде прилично изглеждащ господин - Бих казал самобитно творчество, неподправено. Аз съм Директора на Художественото училище, ще поканя учениците, може нали.

След час двадесетина момичета и момчета бяха в залата. Господинът ги посрещна, те го наобиколиха, слушащи внимателно и кимаха с глави. След което вкупом тръгнаха из залата, поспираха се пред някоя картина, господинът сочеше платното, с ръце описваше нещо, а тийнейджерите хипнотизирано  гледаха ръцете му и картината.

А ние с Иван стояхме изправени, забити като пирон в кисело мляко, и макар да държахме чаши с нещо, не се сещахме да отпием по глътка, и за кураж, и за удоволствие.

- Момчета - доближи се до нас Ани и плахо попита - Не възразявате нали, кетъринга да достави още чаши и безалкохолно за учениците.

Мдаа, известността е въпрос на разходи и на срещи с подходящият човек на подходящото място, мислех си и се усмихвах на посетителите.

Оркестърът, пиано, цигулка и виола, свиреше тихичко и завладяващо.

Неделният ден мина също в приповдигнато настроение. Как на пръв поглед, много лесно едно хоби може да се превърне в професия, но дали няма да се загуби част от самобитността на твореца, неподправеното творчество, както се бе изразил Директора на Художественото училище.

Посетителите взеха да пооредяват, а оркестъра все  още свиреше репертоара си.

- Ване, да поканим и оркестъра в '' Маковете '', два дена забавляваха гостите, и организаторката да не забравим. Ани нищо не спомена за заплащане, все пак толкова време се ангажираха с нас

- Не е лоша идеята ти, изкуството няма цена, по 250 лева ако им дадем, как ти се струва. Нормално е нали. Да ги поканим в ''Маковете'' и там да се разплатим - отговори Иван

Ани също одобри намеринието ни за плащане.

            А зала ''Независимост'' в ''Маковете'' отново беше украсена, този път в наша чест.

Сложихме парите в пликове, запечатахме ги и с Иван минахме от жена на жена, с благодарност и подавахме плика, съпроводени от ръкопляскания.

               Животът стремоглаво препускаше напред.

Огледахме се. Нинка бе станало голямо и стройно момиче. Чувстваше приятелската и неимоверна помощ на майка си и трите жени. Все по-често се заседяваше с тях, отколкото с малките деца. Те също пораснаха в едно безгрижно детство, без недомлъвки и увъртания. Казваха точно какво искат и не се сърдеха ако им се дава съвет.Не сме ги оставили на самотек, а умело ги направлявахме. Радвахме се най-много на факта, че като нас бяха единни и сплотени. И в училище бяха прилежни деца, учеха английски език, математика, посещаваха курсове и частни урици, спортуваха.

По-големите помагаха на по-малките и в учение и в игри. Изпълняваха стриктно забраната ни '' Без нас мотор и лека кола, не се пипат.''

            Колко хубав бе животът, стига да можеш да си го подредиш правилно.

До себе си чувах равномерното дишане на Силвия. Наистина колежката Делчева, една неочаквана студентска любов. Никога не сме се питали '' Оичаш ли ме'', '' Да, ама колко'',а го показвахме взаимно чрез уважението един към друг, към деца и родители

- Петьо, спиш ли

- Не - отговорих

- За какво мислиш - шепнеше тя

- За една бенка на едно момиче, дали е още там

- Не знам, защо не провериш

Устните ми тръгнаха след ръката ми, проправяхки си път в пижамата й. Топло и все още желано женско тяло. Зацелувах бенката, устните ми тръгнаха нагоре. Едното зрънце, погъделичках го с език, другото зренце настръхнало и чакащо нежност.

Обсипах тялото й с целувки, езикът ми се заигра в стегнатото й коремче, ръцете ни шареха по голите ни тела.Бенката,отново се върнах там.Чувах учестеното й дишане, ръцете разрошваха косата ми. Галех бедрата й, докосвах нежно междубедрието.

Тялото й се извиваше в очакване. Усещах краката й вплетени на гърба ми, тялото й вече трепереше в безтегловност. Остана така вплетена в мен, секунда, две и се отпусна с нежен стон.

Ръцете й все още бяха впити в гърба ми.

Тласък, два, и... стана приятно. Примърдвах вече едва-едва затихвайки..

Очите й ме гледаха нежни и щастливи. Отпуснахме се един до друг немърдащи.

- Как ли ще ни се отрази баничка с кисело мляко и боза за закуска на четеримата - попита тя

- Има ли по това време още банички, гладните не са ли ги изкупили - насмешливо попитах - Сигурно сме закъснели за банички

- Ще има да чакат гладните, купила съм и са в хладилника, децата дали са станали, не се чуват. Кой ще скача пръв - попита Силвия и показа два пръста - Избирай

- Знам си, че аз съм късметлията, хайде по-дългия

- Много си хитър, по-дългият беше за мен - се смееше тя и се възкачи отгоре ми - О, не ставай, не искам децата да почукат на вратата и да ни прекъснат. Но довечера няма да ти се размине, даже и да те боли глава.

Все още запазеното й тяло се измуши изпод завивките, протегна се еротично и тръгна към банята на спалнята. Чу се шум на течаща вода, скочих веднага и се настаних до нея под душа.

- Миличкият ми той, нямаме време, децата - шепнеше тя, но вече беше твърде късно.

Водата от душа барабанеше по оплетените ни тела. Ненаситници.

            Силвия тихичко се промъкна към кухнята правейки ми знак да мълча. След малко тръгнах след нея.. Зад вратите на детскте стаи се дочуваше нещо като бръмчене на мотор, от другата песничка. Усмихнах се радостен

- Децаа, станахте ли, мийте зъбките и хайде на закуска - се провикна Силвия от кухнята

И докато се усетя ме ощипа по бузката, сложи пръст на устните си, все едно '' Ти да мълчиш и да не ми охкаш, защото ще те защипя отново ''

Малките изтопуркаха набързо с бръмчене на импровизираните си мотори.

Вкусни банички с айрян.

- Къде искате да идем днес - попитах

- Аз искам в гаража при моторите - карегоричен бе Мартин

- Аз иска да рисувам - не остана назад малката

- Да видим какво ще каже мама - засмях се

- И така може, до обяд сте там, обядваме и отиваме в '' Маковете '', да се видите и играете с другите деца - смееше се Силвия

- Ураа - изкрещяхме тримата в един глас

            Щастливи сълзи напираха в очите на Силвия.

Дали беше намерила истинското желано щастие. Както казваха хората, щастието е навсякъде около нас, трябва само да го намерим.

            Да, колежке Делчева, успяхме да го намерим, но успяхме и да го задържим при нас.

 

 

 

...............................край......................

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добро утро Силвия и благодаря за'' Колежката Делчева''...
    Отново нова сага с много любов и приключения сътворих, този път по море'' Лудетината '', дано ти хареса
  • Хубав финал, романтичен, див и красив! Отивам да видя какво ново си започнал.
  • Извинявай Георги, забравих за '' произведението''си
    казва се ''Може и да е...''
    Не знам сега чатбот какви неща ще сътвори, да не стане бъзсмислено и да се опитваме да пишем.Тук никой не бафна за романа спечелил Букър. Отново приятен ден.
  • Георги, наистина има доста неща за четене, дажи и позабравени автори и книги, други преоткриваме с нов прочит. Например за Том Сойер и Хъкелбери Фин или Наследникът от Калкута.Но , който си чете си чете, ти например. Преди време бях публикувал тук нещо хумористично, ако имаш време...Приятен ден
  • Наистина щастлив финал!
    Голямо изключение направих при теб, с тази история с продължение - седмично прочитам и около 2 книги поне, и затова при прозата не съм фен на сайтовете - но тук определено не сгреших!
    Поздравявам те.
    И все пак при скорост на четене до около 200 страници на час при супер интересно ми четиво и 50 на такова, което или ми е скучновато, или искам да четя задълбочено, това извинение, горе, ми звучи смешно малко...
  • Таня благодаря сърдечно, че ти е харесало. Все пак това е един вид стимул да мисля и пресъздавам нови герои.Приятен ден.
  • Хубаво написано!
    Интересно ми беше!!!
    Поздравления!
  • Благодаря Миночка. Радвам се, че съм успял да предада тези човешки чувства на фона на надомлъвки за'' бъдещето ''на семейството , новата полова идеология и отчуждението между хората.
  • Чудесен завършек,какво по хубаво от това. Здраво и щастливо семейство. Изпълнено с приятни емоции ежедневие, което вдъхновява и прави щастлив всеки миг. И все още желаното привличане между съпрузите! Браво,Петър, чакам новата ти история!
Предложения
: ??:??