Колко лесно ни беше
Докато посегна към дистанционното и се заточи бая тъпа реклама. Тъпа за мен, но гениална за, с извинение, тийнейджърите. /Дума, която избягвам да използвам – звучи като тропане по главите им, някак си тенджерно. А и при западняците има подобни думи – у нас още Захари Зограф е изрисувал възрастите, а и си ги знаем: бебе, дете, момченце, момче, юноша, младеж, момък, млад мъж, мъж… Макар доста от нас да остават на трето и четвърто стъпало./
Както и да е, но рекламата засяга изключително важен проблем за младия човек – как да му обърнат внимание в училището, как да стане звезда…
Трудно е днес…
А едно време ни беше лесно. Учиш, разбираш, почти всички те търсят да им обясняваш и помагаш – звезда си…
Нищо работа! Лятото отваряш списъка със задължителната литература, четеш, готов си за бъдещия час, едновременно си отдъхваш след работата в безкрайния двор или на „частното“. Е, след подготовката на зимнината и грижите за домашния добитък. Не, не кучета и котета – те сами се гледаха, а пернат, дребен, че и едър рогат добитък…
Пък ако спечелиш олимпиада…
Може и с физкултурата. Какви ли не отбори имаше по селищата и в училищата. Побеждаваш – прославяш се…
Абе, лесна работа – и времето запълваш, и се подготвяш…
Основното – разбираш и се тренираш за следващата крачка. Оня, уж безплатен, а така труден за влизане и завършване избран ВУЗ…
Пък сега децата се тормозят. Бивш ученик, занимаващ се с математика, ми разказва. Обяснявал, обяснявал, накрая подопечният му рекъл: „Нищо не разбрах но ще го направя…“
Готов харвардец, бъдещ държавен управленец. Да, не е наясно, обаче…
Като милиционера, дето го питали може ли да гледа деца, а той бодро рапортувал: „Разбира се! Ще ги гледам не, ами мамицата им ще разплача…“
И ето – лятото е към края си. До обяд кварталите са тихи. Родителите са на работа, пенсионерите по пазар, децата спят. Уморени… Не са дребнави, не знаят от какво – важното е, че са уморени.
По обяд закусват, привечер хапват солидно и… Денят започва. Възрастните второкласнички сядат по стълбищата и обсъждат коя кака с кого се е натискала зад храстите, момчетата играят африкански футбол – като в екваториална жега. Бавно, лениво, времето да минава…
Момичетата – след час нанасяне на мазилка върху физиономиите, тръгват на лов… Неизвестно за какво, но го улавят. Неконтролиран кикот, създаващ материал за докторска дисертация на психиатър, тайни цигари, леки питиета като водка и уиски…
Нали е ваканция – значи и моралът, и законите, и правилата са в отпуска…
Родителите мълчат. Щото иначе – горкото дете ще се оплаче от тормоз! Камо ли ако го накарат да си изчисти стаята… Терор над невинната душица…
И най-важното – рекламните водопади. Как се измъква човек сух от толкова настоятелни обяснения какво да ти купят, та да станеш звезда. За половин ден. Щото Пешо или Мимето са били на друг канал и са навлекли още по-шибани парцалки…
Трудно, нали?
Щастливци бяхме, ей…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
Апропо пропуснал си бригадите... Мале какви времена бяха, какви нрави
