4.05.2008 г., 17:14

Кольо войвода и турците в механата

1.4K 0 0
1 мин за четене

 

          Кольо войвода и турците в механата

 

В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези песни разказва за храбростта, силата и мъжествеността на войводата…

 

*** *** ***

 

В един топъл и слънчев летен ден Кольо войвода си почивал на близката поляна край селото и се радвал, че турците вече от няколко месеца не били стъпвали в селото, защото ги било страх от него и безстрашната му чета със силна воля и борбен дух.

 

Тогава изведнъж откъм селото до него притичало едно запъхтяно момче и с пресипнал глас му казало:

 

- Кольо войвода, голяма беда! В селото ей сега дойдоха 30 турци и влязоха в механата. Пият, пушат и най-страшното - псуват на турски! Моля ти се, иди с четата си да ги изгониш, че така не се живее. И ние искаме да пием!

 

Кольо войвода се надигнал, изтупал прахта от дрехата си и казал:

 

- Ти това го остави на нас. Я кажи къде пасеш овцете в този час? Хич не се безпокой, аз тия нагли турци лично ще ги изхвърля от механата и ще ги изритам от селото. Ти само ела с мене и брой колко ще изхвърчат през вратата на механата.

 

Отишли двамата пред механата и Кольо войвода влязъл вътре. Отвътре се чули страшни трясъци, турски псувни, викове, трошене на бъчви и по едно време през вратата на кръчмата един изхвърчал навън.

 

Момченцето радостно се провикнало:

 

- Едно!

 

Изхвърчалият се понадигнал малко и казал:

 

- Не ме брой, момче, аз съм!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Давидов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...