Българските комунисти са особена порода хора. Пиша хора със свито сърце, уважаеми читатели. Защото ако нещо ходи на два крака и има две ръце, то от това въобще не следва, че е човек. В България, а още по-точно в НРБ, беше въведен

модел заимстван от Доминиканската република. Такъв модел е много успешен в страните с оскъдно население, каквато е и скъпата ни Татовина /по Татово време това население наброяваше 8 млн. души с троен състав - българи, турци и цигани/. Но да се върнем към Доминиканския модел. Какво представлява той? Идеята му е в следното. Създава се една привилегирована група от населението. По-точно тази ощастливена група е по численост 2/3 от цялото население на страната. Останалите бъхтят като гламави от сутрин до здрач, а защо не и след здрач. Мизерстват с жалки заплати и разчитат на сентенцията: Последните ще станат първи! С други думи яко са ги подпрели отзад, или ако предпочитате - засяли на всеки от тях бор в задния двор. Тези хора приличат на крантави коне, на които са наденали чул на главата и се въртят около кладенеца до припадък, за да вадят вода от него за партийните бонзи. Впрочем да уточним - големите и главнокомандващи бонзи съвсем не са толкова много. Приличат на олимпийските богове, за които пише Омир. А някои от тях бяха дори на пределна възраст в ЦК на БеКаПето, където бодро пълнеха гърнето...! Но около тези висшестоящи избраници се нарояват, като в кошер, техните несметни ближни от 1-ви, 2-ри, ..., n-ти ред. Все търтеи, които лапат с огромен апетит от меда на трудолюбивите пчелички. Но за разлика от пчелния модел в природата, където търтеите в един момент биват натирени от кошера, за да умрат, при нашите комунистически търтеи изгонени няма, а напротив има непрестанни постъпления от нови търтеи в кошера. Та значи имате - партийни бонзи, приближени до партийните бонзи, приближени до приближените на партийните бонзи и т.н., докато не се изпълни числото 2/3 от целокупното българско население. Останалата 1/3 са гои, или ако предпочитате рая, която бъхти за лудо, но най-вече за добруването на цитираните 2/3. Е, питам ви, скъпи читатели, тогава как изобщо е възможна революция, сиреч сваляне на въпросните привилегировани 2/3. Ами отговорът е прост - невъзможно е!!! Те ще добруват во веки-веков. И след 10 ноември 1989 г. моделът остана непроменен. Комунистите трансформираха властта си от политическа в икономическа, а гоите си останаха гои и дупе да им е яко! Та сега същите тези комуняги под вънкашност чужда и под име ново, с алчност порасла и за власт готова, майката ни разкатават. С присъщата за тях мимикрийност създадоха партии мастодонти и партии ручейчета и запълниха цялото политическо пространство, за да не може да се пръкне нито една истинска партия. Ще си сложат в София кмет с дядо партизанин и баща от ДС, а ние ще духаме супата. 

Да живее политическият модел на Доминиканската република, доусъвършенстван от родните комунисти - пардон капиталисти!