След втория си развод Симеон дълго време беше нещастен. Разбра, че в живота му няма любов. Не пишеше стихове за любов, когато я имаше. Пишеше за всякакви други неща, но не и за любов. Беше написал в трето лице два-три любовни стиха. Той е човек, който обича тази тематика. Мисли за любов повече, когато няма обект. Много мисли и страда изключително много, че я няма. Но в страданието му винаги му идват големи идеи. Може да пише и да говори за любовта по един неповторим начин. Разсъждава за нея пред приятелите си, но не може да се вижда с тях често и сам вкъщи пише за нея. Пише и проверява по няколко пъти всяко свое стихотворение, за да го направи съвършено. Любовните винаги ги проверява по-усилено и по-упорито от останалите. Останалите стихове ги проверява, колкото да убеди другите в идеята си, а и себе си, че я разгърнал добре. А при любовните иска да постигне съвършенството на щастието и на мъката. И на двете. А ако в някое ги има и двете, Симеон много се амбицира, защото знае, че когат ...