Корени - дванадесета част
Произведение от няколко части към първа част
"Разбрах, че в живота няма пълно щастие!
Животът ми е поредица от нещастия...Убивах, в Името на България, за да освободим братята и сестрите български от чужди власти и робства, а сега, каква ми се стовари, съдбо, изменчива и непредвидима!"
Стоеше Станьо Стойчев Петров и не проумяваше този изменчив свят.
Изведнъж! Сякаш камшик го надамги през лицето и гърдите, тихомълком свали фронтовашкия кожен поясок и тръгна към южната част на чифлика, където още спеше "бореца за народни правдини ",бъдещето на цивилизацията и всеобщо благоденствие,неговият син Иван...
Годината, като всяка следваща година се преваряше да приготвя световни изненади.
Ще спестя колко този рискувал живота си за България селянин, от1912 до 1918година ,беше неимоверно отчаян от сина си,който тръбеше с Ямболските анархокомунисти,че ще се бори за идеалите на Татко Махно, Троцки,че и Мусолини, та и Хитлер и Чембърлейн, щели да постигнат вечен световен мир, щото,той и Каудильо Франко, ето нá, вдигат дясната си ръка, един стиска юмрук, друг вика "хайл!", ама всички ни мислят доброто...
Станьо Стойчев усещаше, че всеки си мисли за своето добро, защото знаеше, как победителите вземат всичко, а победените тънат в репарации.
Хвърли един як родителски лобут на недоучилия си син, като след това го прати в мелницата да работи цялата година ,до следващата учебна, като общ работник, за да добие "пролетарски манталитет "и да види, къде се мели брашното за "хляб наш насущний!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
