Ranrozar (Стойчо Станев)
636 19253
13.08.2020 г., 7:23 ч.

 Корени 

  Проза » Литературни очерци
1847 8 32
Произведение от няколко части
1 мин за четене

А,наше село ли?-те го бе,тего!-рече Петър Алафрангата и посочи на юг от Ямболския пазар,гдето пролет и есента дохождаше цирк "Балкански "и съпътстващите го "Виенско колело ",десетина сергии със зрелища от различно естество. 

Петър Алафрангата е от село Роза,голямо село,сладкодумец,местен зевзек и надарен от природата с онова очарование, което Господ даряваше не тъй щедро на тракийските селяни,родени  за земеделие и скотовъдство от време оно...

Лятото се изниза и опече на връшник,с добра реколта и селяните от Горна Тракия правеха калабалък по тезгяхите в Ямбол, за да спазарят реколти и добитък с житари и касапи,както и с търговци на вино, ракия и други потребности, защото на панаира идваха със стока грънчари,железария,продавачи на илачи от билки,хума и всичко необходимо за селяни и граждани преди зимата.

Петър Алафрангата идваше на панаира с кон в двуколка и почваше да се пазари за продажбата на коня и двуколката,като знаеше,че няма да ги продаде,защото им искаше високи цени. 

Пък и да му предложеха исканата цена,той нямаше да ги продаде, защото според него кон с двуколка и жена не се залагат.Но докато преговаряше за коня с евентуалните купувачи, те го черпеха с вино и препечен на въглищна скара суджук.

Наше село е с най-голямо и тлъсто землище-хвалеше Алафрангата родното си село, което беше истина и селяните от Горна Тракия знаеха това. 

Но в селото на Алафрангата имаше още интересни неща, които ще оставим за следващия път. 

 

С продължение 

 

» следваща част...

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравей, Албена !
    Съжалявам, че ти отговарям със закъснение, но в тези динамични моменти и обем на информация, понякога, пропуските са неизбежни...
    Благодаря за хубавите думи!🤝
  • Много интересно начало, Стойчо! Връщаш ме сякаш в едно друго време. Продължавам...
  • Здравей, Мария!
    Това беше един свят за всяко дете, като Дисни ленд.
    Ами захарни петлета, зоопарк към поредния цирк,циганско колело ,факири ...
    Хайде да не пропусна някоя атракция!
  • "... кон с двуколка и жена не се залагат" - правилно си го почувствал, Стойчо! А тези панаири на Каргонския пазар... как да ги забрави човек? Вкъщи се чуваха шлагерите от онова време и аз все подрипвах да ме пуснат да отида на
    панаира... Благодаря ти за събудените мили спомени!😃
  • Благодаря, Красимира!
    Приемам забележката за дължината на изречението по средата. И ще се огранича в изказа,но едва сега си давам сметка, защото в прозата, особено при кратката,направо я карам на "прима виста".🤝
  • Стойчо, винаги коментирам какво аз съм почувствала или как на мен ми е въздействало едно произведение. Понякога съвпада с това, което авторът внушава, понякога не. Прочетох два - три пъти това обещаващо начало - усмихна ме, ето, значи "авантата" и тя е с корени; създаде ми усещане за колорит; подсети ме за последния път, когато съм се качвала на Виенско колело (не ми беше любимо ; харесаха ми описанията с автентичен дух като "Лятото се изниза и опече на връшник"; само някои изречения са много дълги (като това в средата) и ако беше разделено на няколко щеше да има време и да си взема въздух Определно искам да прочета още и ще следя! Поздравявам те за темата!
  • Благодаря, Безжичен!
    Благодаря за хубавите думи, Йоана!
  • Много интересно и с живи описания. И аз очаквам продължението.
  • Съгласен съм. Те родните места правят цялото - България - през вековете!
  • Ето, това е една прекрасна (макар и кратка)студия за приноса на България в тези тъмни векове!Европа оценя по достойнство и приноса на Хан(Кан)Тервел за победата му на арабите и спасяването на Константинопол.
    Но да не се разпростираме извън темата, а тя е за моето родно място.
    Пепи, благодаря за коментара и оценката!🤝
  • Дойде време да биеш нова телеграма
  • Ето тук ме върза много яко. Браво за което. Да не си мисля, че знам много за българската средновековна литература! И все пак - в Европа (Западна) тези времена (от 6-7 век до около 12-13 век) са известни като "тъмните векове" - тъмно и неразвито - а тук, в България, високата литература и религиозни произведения - най-висшето по това време! Е, как да не сме горди с нашите предшественици- българи, строители на тогавашната и сегашната Европа! За яснота - Русия, и то Киевска Русия, се появява няколко века (поне 4) по-късно.
  • Благодаря, ФъйШуй!
  • Хубаво написано.
  • Безжичен, пошегувах се!
    Не знам да има такова произведение от Черноризец Храбър, ето защо "Пътеписи "поставих в кавички!
    Но че е съществувал Черноризец Храбър, няма съмнение, дори има хипотеза,че това е самият Цар Симеон Първи...
    Приеми моите приятелски поздрави!🤗
  • Стойчо, признавам си, че не ги познавам. Иначе ми е ясно, че той е една от най-енигматичните личности в българската история. Да, имало го е, защото има следи, но кой е? Заинтригува ме. Ще се опитам да прочета - ето затова са хубави коментарите - възникват идеи!
  • Благодаря за коментара и оценката, Ирина!
    Безжичен, този въпрос е хубаво да го потърсиш в " Пътеписите "на Черноризец Храбър!😉
  • А на мен ми е много интересно какви са били селата по време на цар Симеон I?
  • А аз да си призная, Стойчо, съм ходила един единствен път на село и то за Нова година, бях ученичка в гимназията и ми хареса, защото видях само романтичната му страна..Затова ми е много интересно да чета такива разкази...
  • Благодаря ви за коментарите и поздравите, Георги и Симона!
    Да,светът който носим в себе си през годините е твърде цветен и динамичен!
  • Ще ми е интересно да се пренеса в свят, който, за голямо съжаление, не ми е много познат. Поздрави, Стойчо!
  • Добра захранка 😊
    Поздравявам те.
  • Благодаря ви Ивита и Жени, че проявявате интерес към този емоционален за мен очерк!
  • да кажа, че съм на опашката за продължението
  • Чудесно начало, Стойчо! Има една причина, поради която написаното за това китно село Роза, ми е много близкo до сърцето...Но това е друга тема...С нетърпение чакам продължението...
  • Ама,Таня, имаме и сърдечни паузи...
    Благодаря за нетърпението!🌺
  • Чакам продължението
  • "Аааа!Не мойте да ме молите!Недейте да се каите,оти съм лют,до немай къде!
    Не кай, да ме молиш!Оти съм свиреп,като гърчава свиня!Пардон!Сакам да съм, като разгонен нерез,но,що е свинькя:удари й ножа, че виното без мезе,зимъска е се едно айран без кисело млеко,от яловица !"
    Приятели, наследствен тракиец съм, но през службата ми в Българската армия ,се обогатих на местни наречия,епитети, пословици и поговорки, които нося в себе си, като богатство,защото нашият народ живее тук само една част от живота си,но той е с памет, дълбоко във вековете!
  • Отново минаваш в прозата. И то успешно. Много успешно!
  • Много лек изказ. Който винаги ме кара да се уверя за n-ти път какво богатство е ползването на стари и излезли от употреба думи, без които разказите за българското село просто не биха били същите. Това си е богатство, колкото и да казват, че не е болка за умиране, ако младото поколение ги изгуби.
  • Благодаря за изчерпателния анализ,Младен!
    Що се отнася за другото:"Ще поживеем и ще видим..."🤔
  • "Пък и да му предложеха исканата цена,той нямаше да ги продаде, защото според него кон с двуколка и жена не се залагат."

    Много точна констатация в тази встъпителна част, Стойчо. Поздравление! Но идват времена, когато ще се залага и жената. И дай боже да се вземе поне един хляб за нея. До това ще доведат в крайна сметка платените протести...
Предложения
: ??:??