20.08.2020 г., 0:38 ч.

 Корени –шеста част 

  Проза » Литературни очерци
1082 4 11
Произведение от няколко части « към първа част
1 мин за четене

     Няма го оня зелен равналък. Пойните певци и  щъркелите се събраха в един устрем на юг и Тракия, заслушана  в тяхното прелитане все повече узряваше с цветовете на носталгичната си умисъл за плод.Идеше време за гроздобер, а нощите взеха да докарват хлад, бостаните бяха "баберкувани"  и каруци с дини,пъпеши и  тикви влязоха под дългите навеси и мази за съхранение. Едрите мамули на царевицата, питите със слънчогледи,бяха в специални сушилни, за да са годни за мливо за ярма,както пък слънчогледа за маслобойната в града, където на ишлеме селяните получаваха шарлан,срещу количеството слънчогледово семе.

       Децата тръгнаха с цветя към училището и есента ненатрапчиво въведе ред в селото. 

       -Клементина е вече в пети клас-ей тъй, между другото, като задоволство вметне Алафрангата. 

      -Минке, отръкна и нашата гугутка,нашата радост и надежда!

       Мина мълчаливо го погледне,па сведе поглед и се усмихва  ,за да не видят гордост в очите й...

      -Ще взема да наобиколя лозето, щото откакто му направихме последната шарена копан, абе, то косета-босета, колко щеш!

       Истината беше, че минаваха понякога копанари, калайджии и демирджии, които посягаха на реколтата на хората, въпреки че имаше пъдари по лозята и бостана...

» следваща част...

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментара и оценката, Красимира!
    Баберкуване,ще рече свобводно окончателно, последно обиране на плодове и зеленчуци, може и не само от твоя имот,а на общо основание, защото селяните понякога съзнателно остават за доузряване,ако има още нещо зелено.
    Що се отнася за бъдещето на цивилизацията и по-конкретно как ще се развие медицината...Предполагам, че лекарите и другите медици ще са биороботи.
  • "баберкувани" ще рече обрани предполагам.. думите ме забавляват Стойчо, сега няма едно, има друго, а след нас кой знае дали изобщо ще има професия "доктор" може човеците да имат по един миникомп чип в ръката, той да се свързва с базата данни и да отчита какво им трябва и не на тялото и душата абе друго ще е, а може и пещери да правят пак, кой знае..
  • Благодаря, Симона!
    Радвам се, че ти допада!
  • Ухае на любимия ми сезон, да. Продължавам да си чета с наслада!
  • Благодаря, Георги!
    Все пак имаше уважение и донякъде неудобство, за да не кажа "морал"...
  • Абе те минаваха, но и не прекаляваха, а сега, като минаха новите варвари... и трева не никне...
    Поздравявам те.
  • Дано не съм потока, защото язък са салатата!😉
    Ей,чакай че Мариана е наред!
    Съжалявам, че недогледах,Мариана!
    Иде есен, чаровна като бременна жена!🍂🍃🍇
  • Като ракия си - малка чашка, После чакай следващата...
  • Благодаря за написаното от теб, Младен!
    Тогава още и медиците имаха право на частна практика, за което ще дойде приказка по-нататък...
    Дочка, отново добре си ми дошла!
    По отношение на селските хора и децата им...Всички знаем кога започна миграцията от селото към града, но тя дори се поощряваше с лозунгите :"химията-наука на бъдещето!","да живеем добре в устроените ни градове!"или "Козлудуй-градът на атомната енергетика и светлината!"...
  • Имаше и училища( имаше и деца) И реколта за стопани, че и за косетата... Сега само табелките в двата края на селото...са останали...
  • Помня го това време, когато дините бяха по 3 ст. килото и човек си пълнеше цялата изба с дини. Пей сърце! Ала за жалост отлетя, ведно с младостта. Помня още и времето преди обмяната 1962г., когато дядо ми - генерал-майор Младен Алексиев Филипов ме пращаше да му купувам в. Работническо дело, тогава струващ 20 ст. Но не, за да го чете, а за да го нареже на правоъгълничета с подходящ формат, за да си бършем дупетата с него, защото по онова време нямаше още тоалетна хартия. Стана ми мило от тези спомени. Ти ги възкреси с повествованието си, Стойчо. Поздравление!
Предложения
: ??:??