Корени –шеста част
Multi-part work to contents
Няма го оня зелен равналък. Пойните певци и щъркелите се събраха в един устрем на юг и Тракия, заслушана в тяхното прелитане все повече узряваше с цветовете на носталгичната си умисъл за плод.Идеше време за гроздобер, а нощите взеха да докарват хлад, бостаните бяха "баберкувани" и каруци с дини,пъпеши и тикви влязоха под дългите навеси и мази за съхранение. Едрите мамули на царевицата, питите със слънчогледи,бяха в специални сушилни, за да са годни за мливо за ярма,както пък слънчогледа за маслобойната в града, където на ишлеме селяните получаваха шарлан,срещу количеството слънчогледово семе.
Децата тръгнаха с цветя към училището и есента ненатрапчиво въведе ред в селото.
-Клементина е вече в пети клас-ей тъй, между другото, като задоволство вметне Алафрангата.
-Минке, отръкна и нашата гугутка,нашата радост и надежда!
Мина мълчаливо го погледне,па сведе поглед и се усмихва ,за да не видят гордост в очите й...
-Ще взема да наобиколя лозето, щото откакто му направихме последната шарена копан, абе, то косета-босета, колко щеш!
Истината беше, че минаваха понякога копанари, калайджии и демирджии, които посягаха на реколтата на хората, въпреки че имаше пъдари по лозята и бостана...
© Стойчо Станев All rights reserved.
абе друго ще е, а може и пещери да правят пак, кой знае..
