КОТЕШКИ ИСТОРИИ 3
СЛЕД ГОДИНИ
След гимназията завърших за учителка по математика в Пловдивския университет. Няколко години бях учителка в различни градове. През 1973 г. станах преподавател по математика във ВИХВП - гр. Пловдив. Бях винаги заета. Четях много. Подготвях си упражненията. Задължаваха ни да стоим в института по 8 часа, независимо от часовете. Там времето минаваше в празни приказки и подготовката оставаше за в къщи. Затова винаги се чувствах натоварена, уморена, времето разпиляно и загубено. Не ми се искаше да се натоварвам с нищо допълнително.
Но един ден, едно момиченце, което живееше при една нейна възрастна леля, наша съседка, ме помоли да й гледам котенцето за две седмици. Обясних й, че съм много заета и че няма да мога, но тя си донесе котето и то остана при мене.
Котето беше хубавко, миличко и кротичко. То, горкото, бързо свикна с обстановката, но аз нямах време. Нямах навик да се грижа за някого. Какво ядеше, какво правеше, не знам. Предполагам, че от глад обикаляше чуждите мазета и беше
яло от хляб, поръсен с отрова за мишки. Отрови се милото. Видях го как агонизира. Знам, че при отравяне се дава оцет. Дадох му, но скоро започна да излиза бяла пяна от устата му и след 20-30 минути почина.
Много съжалявах, че не успях да се грижа за това коте. Упреквах се, че съм немарлива, че дори за едно коте не мога да се грижа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Димова Всички права запазени
много тъжна история.
