КОТЕШКИ ИСТОРИИ 3
СЛЕД ГОДИНИ
След гимназията завърших за учителка по математика в Пловдивския университет. Няколко години бях учителка в различни градове. През 1973 г. станах преподавател по математика във ВИХВП - гр. Пловдив. Бях винаги заета. Четях много. Подготвях си упражненията. Задължаваха ни да стоим в института по 8 часа, независимо от часовете. Там времето минаваше в празни приказки и подготовката оставаше за в къщи. Затова винаги се чувствах натоварена, уморена, времето разпиляно и загубено. Не ми се искаше да се натоварвам с нищо допълнително.
Но един ден, едно момиченце, което живееше при една нейна възрастна леля, наша съседка, ме помоли да й гледам котенцето за две седмици. Обясних й, че съм много заета и че няма да мога, но тя си донесе котето и то остана при мене.
Котето беше хубавко, миличко и кротичко. То, горкото, бързо свикна с обстановката, но аз нямах време. Нямах навик да се грижа за някого. Какво ядеше, какво правеше, не знам. Предполагам, че от глад обикаляше чуждите мазета и беше
яло от хляб, поръсен с отрова за мишки. Отрови се милото. Видях го как агонизира. Знам, че при отравяне се дава оцет. Дадох му, но скоро започна да излиза бяла пяна от устата му и след 20-30 минути почина.
Много съжалявах, че не успях да се грижа за това коте. Упреквах се, че съм немарлива, че дори за едно коте не мога да се грижа.
© Елена Димова All rights reserved.
много тъжна история.
