КОТЕШКИ ИСТОРИИ 8
1 мин за четене
МИШЛЕТО
Маша, понякога излизаше от апартамента, но винаги се прибираше. Обикновено, се прибираше след 10 часа вечерта, когато няма движение в блока и е най-тихо. Когато се прибереше, драскаше на вратата и тихо мяукаше. Понякога вратата на входа се затваряше, обикновено след 11 ч. и ако котката не успееше да се прибере, трябваше да изчака до сутринта, когато един от жителите на блока отиваше на работа и както винаги оставаше вратата отворена. Тогава тя - по стълбите и горе. Предполагам, че е драскала на вратата, но тя толкова тихичко драскаше, че ако не съм будна, не можех да я чуя. Тогава отиваше на седмия етаж и се криеше на тавана, и изчакваше удобен момент.
Един ден, след като беше излязла, чувам драскане на вратата около 10 ч. сутринта. Отварям вратата и бързо я затварям след себе си. Маша беше донесла живо малко мишле. Боже, мили. Явно майката беше решила да запознае децата си с околния свят. Реших да не пущам майката при котенцата, а обратно, котенцата при майката. За това не беше необходимо да ги викам, обикновено, когато се отваряше вратата на апартамента, малките котенца стояха до вратата и винаги бяха готови да излязат. Отворих вратата и те отидоха в коридора при майка си. А мишлето мъничко, розовко. Държеше го старата котка с лапата си и не му позволяваше да шава. Вдигна лапата и то хукна на някъде, а малките котенца след него. Спират го и започват да си играят. Не можех да гледам. Влязох в апартамента и оставих майката да проведе урока си с децата си.
Маша, понякога излизаше от апартамента, но винаги се прибираше. Обикновено, се прибираше след 10 часа вечерта, когато няма движение в блока и е най-тихо. Когато се прибереше, драскаше на вратата и тихо мяукаше. Понякога вратата на входа се затваряше, обикновено след 11 ч. и ако котката не успееше да се прибере, трябваше да изчака до сутринта, когато един от жителите на блока отиваше на работа и както винаги оставаше вратата отворена. Тогава тя - по стълбите и горе. Предполагам, че е драскала на вратата, но тя толкова тихичко драскаше, че ако не съм будна, не можех да я чуя. Тогава отиваше на седмия етаж и се криеше на тавана, и изчакваше удобен момент.
Един ден, след като беше излязла, чувам драскане на вратата около 10 ч. сутринта. Отварям вратата и бързо я затварям след себе си. Маша беше донесла живо малко мишле. Боже, мили. Явно майката беше решила да запознае децата си с околния свят. Реших да не пущам майката при котенцата, а обратно, котенцата при майката. За това не беше необходимо да ги викам, обикновено, когато се отваряше вратата на апартамента, малките котенца стояха до вратата и винаги бяха готови да излязат. Отворих вратата и те отидоха в коридора при майка си. А мишлето мъничко, розовко. Държеше го старата котка с лапата си и не му позволяваше да шава. Вдигна лапата и то хукна на някъде, а малките котенца след него. Спират го и започват да си играят. Не можех да гледам. Влязох в апартамента и оставих майката да проведе урока си с децата си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Димова Всички права запазени
