15.09.2009 г., 12:49

Крадла

1.1K 0 0
1 мин за четене

Крадла

 

 

    До мен си и те имам, в сянката на нощта. Телата ни се сливат.. и горят. Потръпвам цялата от страст, всяка фибра в мене те усеща. Ръцете ти студени тялото ми парят и те искам все така.. за мене.  Устните ти моите намират и аз забравям коя съм в същност. За тези устни аз умирам да ме докосват, да ме разтопят (колкото и сладко да ме любиш, те по-сладко ме целуват).

    Цигарата в ръцете ми трепери, а аз едвам държа я. Косите ми са разпилени по белите чаршафи, ти седиш до мене и с очи ме цялата поглъщаш. В цигарен дим обвита свенливата ми голота потръпва, а пръстите ти нежно я обличат. Мълчанието стаята изпълва.. а толкова неща в главата ми бушуват.

   Вратата се затваря... сама оставам пак. Ароматът ти навсякъде е, мога даже да го вкуся. Очите си затварям, докосвам с пръсти влажните си устни и сякаш твоите усещам..

 

   И днес на вратата ми се чука. Все същото познато, грубовато чукане (но само по вратата). Отварям. Пак толкова огромен и силен ми се струваш, но щом в леглото ми легнеш, в най-нежния и мил любовник се превръщаш.

За всеки миг с теб копнея, в мене страст неповторима предизвикваш. Но туй на мен не ми стига. Задоволяваш ти при мене най-първичните си страсти (не, че и аз не го правя), но истината е, че аз крада от тебе. Всеки път по мъничко любов си взимам, щом устните ти моите намерят.

 

14.09.09

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слънчево момиче Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...