2.01.2008 г., 18:36

Красиво... а боли!...

1.7K 0 1
2 мин за четене
Точно в миг, когато имах нужда
ми показа, че не съм ти чужда.
Почти бях захладяна от омраза,
когато ти се появи
и път към нещо по-красиво ми показа.
Не искам никога ръката ти да пуска моята!
Би ме стоплила прегръдка само, ако усещам твоята!
Искам теб, желая теб, ти си в моите мечти!
Целувам теб, обичам теб - обичай ме и ти!
Никога вече няма да губя надежда, когато ти си до мен!
Обичам да те гледам, щом очите ти
отразяват всеки слънчев ден.
Обичам да ми говориш за мечтите си,
в които нагоре да вървиш със мен.
Сърцето ми за другите е твърдо кубче лед,
да тупти и обича, черпи сила от любвта ми към теб!
Искам с теб да продължа живота си
да бъдеш този, който го поддържа!


Всичко, от което се нуждая, си ти!
Моля те, ела, аз те призовавам!
И крещя за теб...
Побързай... аз падам!
Кажи, че ме обичаш!
Кажи го на мен, ако е истина!
С разпокъсани криле аз падам...
Спаси ме с любов, ако е истина!


Нуждая се от теб...
Когато шепнеш в ухото ми,
всичко, дето искам да чуя...
Отдавам ти сарцето си изцяло,
искам да усещам как ти чувстваш същото.
С отворени очи съм в безкрайния студ...
Слушам как ти пееш отново и отново
и свеждам глава надолу...
На сърцето ти се моля - искам да съм само твоя!
изпей ми отново за плановете, които имаш за мен...
Ти си единственият, който сънувам,
ти си единственият, който целувам,
ти си единственият, към който тичам
и ще си единственият, който обичам!
Обещавам ти - никога няма да се чувсваш сам!
Ще те пазя в сърцето си.
Никога няма да допусна да излезеш оттам!
Когато си тъжен, ще съм твоята светлина в тъмното!
Аз наисина те обожавам!
За да се чувстваш щастлив от себе си, всичко ще давам!
Любовта ми към теб сигурно ще е последна,
макар да знам, че за теб съм просто поредна...
Чувствам, че сякаш ти си тук,
чувам сърцето ти...
Ах, прави ме щастлива този звук!
Мисълта за теб тече заедно с кръвта ми!
Не мога ваинаги да го показвам,
но не съмняваи в любовта ми!
Открих те когато се бях насочила към ада,
но ти ме спаси когато със лубов ме изненада.
Когато въздухът, който дишам, е жесток и объркан,
аз мисля за теб, искам теб, чувствам само теб!


Всичко, от което се нуждая си ти!
Моля те, ела, аз те призовавам!
И крещя за теб...
Побързай... аз падам!
Кажи, че ме обичаш!
Кажи го на мен, ако е истина!
С разпокъсани криле аз падам...
Спаси ме с любов, ако е истина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...